Бизнесът против увеличението на МРЗ, но то вече е факт
Социалните партньори обсъдиха проект на постановление на Министерския съвет, с който се предлага минималната работна заплата от 2018 година да се вдигне от 460 на 510 лева. Предложението се подкрепя от синдикатите, но всички представители на бизнеса са против.
Самото участие на работодателите в НСТС реално узаконява увеличението на минималната заплата. Досега бизнесът използваше процедурни хватки, като не участваше в заседания на НСТС за предложения, които не искаше да минат. След това тези предложения бяха атакувани в съда, като неразглеждани на тристранката. Предложението за минималната заплата обаче вече е надлежно разгледано и то ще стане факт от 1 януари.
Социалният министър Бисер Петков отбеляза, че нарастването на минималната работна заплата ще е с 10,9 на сто спрямо минималната работна заплата за тази година. Нетният доход, който ще получи човек, който е на минимална работна заплата, ще бъде 397 лева. Това се получава при приспадане на данък и лични осигурителни доходи. Размерът превишава линията на бедност от 321 лева.
След Нова година, когато минималната работна заплата стане 510 лева, голяма част от лечебните заведения ще престанат да функционират, предупреди председателят на Сдружението на общинските болници д-р Неделчо Тотев.
Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев отбеляза, че половин трудова Европа се труди в страни, в които няма месечна минимална работна заплата. По данни, цитирани от Велев, средната работна заплата в страните без минимална заплата е с 60 процента по-висока от тези, в които има месечна работна заплата. Където има по-зрели индустриални отношения и се договарят минималните заплати, има и по-високи доходи на трудещите се, допълни той.
Велев направи сметка, че ако се добавят и начисления като клас прослужено време към минималната заплата, то съотношението минимална - средна заплата у нас ще е над 51 на сто при средно 42 на сто за ЕС.
В България над 400 000 души са на минимална работна заплата. Председателят на АИКБ прогнозира, че в области като Видин, Благоевград и Кюстендил съотношението минимална работна заплата към средна ще достигне към 85-90 процента с това темпо на нарастване на минималната работна заплата.
Според синдикатите увеличението е абсолютно наложително. Те отказаха да участват в дискусии, които според тях се водят вече повече от 20 години. От КНСБ посочиха, че минималната работна заплата в страната продължава сериозно да изостава в сравнение с другите страни членки на ЕС.
Работодатели и синдикати подкрепиха предложението за ратификация на Конвенция 131 на МОТ.
Според социалния министър Бисер Петков и според социалните партньори ратификацията ще бъде шанс да се договори работещ механизъм за определяне на минималното възнаграждение. Предстои уточнение по превода на един термин в конвенцията.
Социалните партньори подкрепиха приоритетите на българското председателство на Съвета на ЕС. Бяха подкрепени и предложения за промени на Наредбата за отпускане и изплащане на парични обезщетения за безработица и на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.
Самото участие на работодателите в НСТС реално узаконява увеличението на минималната заплата. Досега бизнесът използваше процедурни хватки, като не участваше в заседания на НСТС за предложения, които не искаше да минат. След това тези предложения бяха атакувани в съда, като неразглеждани на тристранката. Предложението за минималната заплата обаче вече е надлежно разгледано и то ще стане факт от 1 януари.
Социалният министър Бисер Петков отбеляза, че нарастването на минималната работна заплата ще е с 10,9 на сто спрямо минималната работна заплата за тази година. Нетният доход, който ще получи човек, който е на минимална работна заплата, ще бъде 397 лева. Това се получава при приспадане на данък и лични осигурителни доходи. Размерът превишава линията на бедност от 321 лева.
След Нова година, когато минималната работна заплата стане 510 лева, голяма част от лечебните заведения ще престанат да функционират, предупреди председателят на Сдружението на общинските болници д-р Неделчо Тотев.
Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев отбеляза, че половин трудова Европа се труди в страни, в които няма месечна минимална работна заплата. По данни, цитирани от Велев, средната работна заплата в страните без минимална заплата е с 60 процента по-висока от тези, в които има месечна работна заплата. Където има по-зрели индустриални отношения и се договарят минималните заплати, има и по-високи доходи на трудещите се, допълни той.
Велев направи сметка, че ако се добавят и начисления като клас прослужено време към минималната заплата, то съотношението минимална - средна заплата у нас ще е над 51 на сто при средно 42 на сто за ЕС.
В България над 400 000 души са на минимална работна заплата. Председателят на АИКБ прогнозира, че в области като Видин, Благоевград и Кюстендил съотношението минимална работна заплата към средна ще достигне към 85-90 процента с това темпо на нарастване на минималната работна заплата.
Според синдикатите увеличението е абсолютно наложително. Те отказаха да участват в дискусии, които според тях се водят вече повече от 20 години. От КНСБ посочиха, че минималната работна заплата в страната продължава сериозно да изостава в сравнение с другите страни членки на ЕС.
Работодатели и синдикати подкрепиха предложението за ратификация на Конвенция 131 на МОТ.
Според социалния министър Бисер Петков и според социалните партньори ратификацията ще бъде шанс да се договори работещ механизъм за определяне на минималното възнаграждение. Предстои уточнение по превода на един термин в конвенцията.
Социалните партньори подкрепиха приоритетите на българското председателство на Съвета на ЕС. Бяха подкрепени и предложения за промени на Наредбата за отпускане и изплащане на парични обезщетения за безработица и на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.
Последно в Бизнес
- 18.04 Кирил Домусчиев: Брюксел ни спасява от американските ТЕЦ 18.04.18 Има решение на дирекция "Конкурентоспособност" на Европейската комисия, че се касае за неправомерна държавна помощ към централите ТЕЦ "Марица-Изток" 1 и 3.
- 18.04 Битката за надмощие на петролния пазар започна 18.04.18 В следващите 10 години съотношението на силите на световния петролен пазар може да се промени коренно.
- 17.04 ”Инерком”: Ще запазим утвърдените цени на ЧЕЗ поне 3 години 17.04.18 Ще запазим работните места, доходите и социалните придобивки, които служителите в ЧЕЗ получават.
- 17.04 Руските олигарси увиснаха на шията на Кремъл 17.04.18 Алиансът на свръхбогатите руснаци е на път да прати руската икономика в тупик.
- 17.04 Откриха над тон безакцизна ракия в склад за плодове 17.04.18 Над 1 тон етилов алкохол задържа екип на митническа мобилна група при проверка в склад за плодове и зеленчуци в Монтана, съобщиха от Агенция "Митници".
- 17.04 ВАС отмени формулата за сградната инсталация 17.04.18 Съдебна сага за сградната инсталация в многофамилни сгради и изискването на "Топлофикация" неползващи топлинна енергия да плащат, приключи на пореден етап.
- 16.04 Дизелите от Германия тръгват към България 16.04.18 Евентуалното повишаване на екотаксите в България е добра насока, защото старите дизелови коли от Германия поемат към България.
- 16.04 Минималната втора пенсия ще е 48 лева 16.04.18 Минималната сума за втора пенсия на осигуряващите се в Универсални пенсионни фондове ще е поне 48 лева.
- 15.04 Експерт: Средна допълнителна пенсия от 30 лв. е абсурд! 15.04.18 Нито едно пенсионно дружество няма да изплаща средна пенсия от 30 лева, камо ли по-малко, няма как така формално да бъдат изчислени едни 30 лева.
Патриарх Неофит в болница, но в стабилно състояние
Зравословното състояние на патриарх Неофит е стабилизирано и се подобрява.