Бракониери трупат печалба от улов на бяла мида

10:01 | 13 януари 2018 | Общество / Редактор Таня Тодорова /

Бялата мида е деликатес
Сн.: Shutterstock

Риболовният бранш настоява за промяна в Закона за рибарството и аквакултурите, касаещ улова на бялата пясъчна мида. Над 20 бракониери са задържани за два месеца

Предложенията и препоръките били изпратени до министъра на земеделието Румен Порожанов и в тях твърдо се настоявало да бъде въведен забранителен период за улова на бялата пясъчна мида. Това каза председателят на Асоциацията на риба и рибни продукти д-р Йордан Господинов.

Бялата мида в Черно море се лови целогодишно, но ние настояваме за въвеждане на ограничителен период в пиковите й месеци на размножаване.
Предложението е за 60 дни, като обхване поравно пролетта и есента, информира Господинов. Той смята, че точната дата за началото на временната забрана трябва да се определя съвместно от учените и Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ на базата на извършените проверки на местата на улов.
Тази мида не е защитен вид у нас, но са необходими регулации за добива й, посочи Господинов.

От Асоциацията предлагат също постоянна забрана за улова на маломерни миди, които са под 2,5 см. Само така ще се гарантира запазване на младата популация и нейното по-нататъшно размножаване.

По нашето черноморско крайбрежие има три вида бяла мида - Хамелиа Галина, Mиа Аренариа и Донакс. Находищата на бяла мида са най-много обикновено на местата около вливанията на реки - Ропотамо, Камчия. Това се дължи на биологията на самия вид на мидата, защото по тези места има доста хранителна база. Тази година са предвидени средства за актуално изследване върху разпределението на бялата мида, в което да бъдат включени и биологичните параметри.

През последните два месеца са заловени повече от 20 бракониери на бяла мида в Черно море. При извършените проверки най-честите нарушения са добив на деликатеса със забранени от закона уреди или без разрешително за стопански риболов.

Основен доставчик сме за Европа на бяла мида

Има само един начин, по който е разрешено да се добива мидата. Той е ръчен. Строго е забранено тя да се лови с дънни тралове и драгиране.

"Ежедневно правим проверки за незаконен улов. Изискваме и разрешителни. На нарушителите издаваме актове, наказателни постановения, изземват се уредите. Проблемът обаче е трудното залавяне заради "дупка" в закона.
Българското законодателство не забранява улова на бяла пясъчна мида, но в Закона за рибарството и аквакултурите няма точна дефиниция какво е драга, няма дневна норма на улов, не е описан точно начинът на улов", заяви изпълнителният директор на ИАРА Галин Николов, цитиран от БТА. Според специалистите това е причината законът масово да се нарушава, а казусът с улова на бяла мида стоял неразрешен с години от държавата.

"Искаме да се регламентира точно начинът и контрола на улова", добави председателят на Асоциацията на риба и рибни продукти д-р Йордан Господинов.

Той определи като абсурден единствено ръчният разрешен от закона метод за улов на бяла мида. Във всички европейски държави тралирането и ползването на други приспособления за добив на мидата били разрешени. "Не е вярно, че уловът с драги нарушава екосистемата, а да ловиш миди с ръце е повече от абсурдно", твърдят от рибарски сдружения в Бургас.

Техни колеги казват, че при средно добър улов вадили около 60 кг до 100 килограма бяла мида на ден, а за малките лицензирани лодкари това е поминък.

Цената варирала около 7-8 лева за килограм, а печалбата от бизнеса не била голяма, но била прилична. В Италия, Испания, Гърция мидата се продавала за 10 евро килограма.

В България има три големи предприятия, които изкупуват бяла пясъчна мида. Две от фирмите са в Бургаско, една има във Варна. Там на място мидите се пречистват, сортират и опаковат.