Има дупка в законодателството за стратегическите сделки
Така отговори на въпроса на Дир.бг. правилно ли държавата не влезе в сделката за ЧЕЗ финансистът Емил Хърсев.
"Това е въпрос на стратегия. Има различни варианти, по които се решава въпросът за стратегически предприятия по света. Моделът с държавно участие е твърде стар, датира в 50-те и 60-те години. Разбира се, напоследък в повечето страни се търси възможност държавите да регулират стратегическите предприятия чрез правови процедури, административни и по начина, по който се регулира изобщо енергетиката, а не чрез участие в самите дружества, които осъществяват функциите на управление на предприятията сами по себе си", заяви Хърсев.
Според него, в България е приета стратегия по отношение на енергетиката и тя е за приватизация. Т.е. след като е приета една стратегия и като няма аргументи срещу нея, нормално е тя да се следва. Нормално е държавата да търси чрез административни мерки и регулация на стратегическите предприятия в енергетиката, в това число ЕРП-та, а не чрез участие в капитала.
Според мен държавата трябва да търси промяна на законодателството и възможности чрез методи на административно регулиране да контролира случващото се в ЕРП-тата, коментира Хърсев.
Ние имаме категорично очевидна, дълбока, тежка дупка в законодателството. Убеден съм, че ни трябват поне два закона, които трябва да бъдат приети. По никакъв начин не трябва да се търси само промяна в Закона за енергетиката, трябва да имаме цял Закон за стратегическите предприятия, който да създава един и същи режим за всички стратегически предприятия независимо дали са военна промишленост, ЕРП-та, инфраструктурни обекти като пристанища. Трябва да има един ред, по който да се знае кой може да определи кое предприятие е стратегическо. А при всички стратегически предприятия трябва да се прилага стриктна процедура за контрол. За мен най-добрия пример за това е банковото законодателство. Това трябва да е съвършено отделен закон и в никакъв случай браншов отраслов. КЕВР няма какво да търси в тази работа, той има други функции, е на мнение Хърсев.
Вторият закон, който ни трябва е Закон за гражданска мобилизация. Представете си какво ще стане, ако примерно едно ЕРП фалира, ако е източено, взети са кредити, които не са върнати, не са плащани заплатите, да речем три месеца и т.н. Как държавата ще се справи с този проблем? Съвършено по никакъв начин. А трябва да има Закон за гражданската мобилизация и е наясно кой орган може да задължи всеки български гражданин да работи в критичната инфраструктура и някой трябва да плати на тези хора. На какво основание в момента държавата би платила? Представете си стачка на работещи в ЕРП-то х , откъде взима държавата техници да поддържат станциите, да подават ток, да оправят повредите....
Двата закона са критично нужни, и ако някой има малко акъл в главата трябва да седне и да работи така, категоричен бе Хърсев.
Попитан за това, че в момента се правят промени в Закона за енергетиката, Хърсев отговори, че само промяна в Закона за енергетиката е пълна глупост.
Днес ще направят промени в Закона за енергетиката ще решат въпроса за ЕРП-та, утре ще се окаже примерно, че химически завод стачкува, но и за него ще направим закон за химическите заводи, а после ще има стачка в пристанищата и пак ще правим закон. Това не е разумно планиране на законодателството, непрофесионално, категоричен бе Хърсев.
"Това е въпрос на стратегия. Има различни варианти, по които се решава въпросът за стратегически предприятия по света. Моделът с държавно участие е твърде стар, датира в 50-те и 60-те години. Разбира се, напоследък в повечето страни се търси възможност държавите да регулират стратегическите предприятия чрез правови процедури, административни и по начина, по който се регулира изобщо енергетиката, а не чрез участие в самите дружества, които осъществяват функциите на управление на предприятията сами по себе си", заяви Хърсев.
Според него, в България е приета стратегия по отношение на енергетиката и тя е за приватизация. Т.е. след като е приета една стратегия и като няма аргументи срещу нея, нормално е тя да се следва. Нормално е държавата да търси чрез административни мерки и регулация на стратегическите предприятия в енергетиката, в това число ЕРП-та, а не чрез участие в капитала.
Според мен държавата трябва да търси промяна на законодателството и възможности чрез методи на административно регулиране да контролира случващото се в ЕРП-тата, коментира Хърсев.
Ние имаме категорично очевидна, дълбока, тежка дупка в законодателството. Убеден съм, че ни трябват поне два закона, които трябва да бъдат приети. По никакъв начин не трябва да се търси само промяна в Закона за енергетиката, трябва да имаме цял Закон за стратегическите предприятия, който да създава един и същи режим за всички стратегически предприятия независимо дали са военна промишленост, ЕРП-та, инфраструктурни обекти като пристанища. Трябва да има един ред, по който да се знае кой може да определи кое предприятие е стратегическо. А при всички стратегически предприятия трябва да се прилага стриктна процедура за контрол. За мен най-добрия пример за това е банковото законодателство. Това трябва да е съвършено отделен закон и в никакъв случай браншов отраслов. КЕВР няма какво да търси в тази работа, той има други функции, е на мнение Хърсев.
Вторият закон, който ни трябва е Закон за гражданска мобилизация. Представете си какво ще стане, ако примерно едно ЕРП фалира, ако е източено, взети са кредити, които не са върнати, не са плащани заплатите, да речем три месеца и т.н. Как държавата ще се справи с този проблем? Съвършено по никакъв начин. А трябва да има Закон за гражданската мобилизация и е наясно кой орган може да задължи всеки български гражданин да работи в критичната инфраструктура и някой трябва да плати на тези хора. На какво основание в момента държавата би платила? Представете си стачка на работещи в ЕРП-то х , откъде взима държавата техници да поддържат станциите, да подават ток, да оправят повредите....
Двата закона са критично нужни, и ако някой има малко акъл в главата трябва да седне и да работи така, категоричен бе Хърсев.
Попитан за това, че в момента се правят промени в Закона за енергетиката, Хърсев отговори, че само промяна в Закона за енергетиката е пълна глупост.
Днес ще направят промени в Закона за енергетиката ще решат въпроса за ЕРП-та, утре ще се окаже примерно, че химически завод стачкува, но и за него ще направим закон за химическите заводи, а после ще има стачка в пристанищата и пак ще правим закон. Това не е разумно планиране на законодателството, непрофесионално, категоричен бе Хърсев.
Последно в ДИРектен разговор
- 11.04 Георги Марков: Унгария даде ясен знак на Европа 11.04.18 Преизбирането за трети път за премиер на Унгария на Виктор Орбан е венец на 30-годишната му политическа активност.
- 4.04 Държавата в сделката с ЧЕЗ? Абсурд, който не се случи 4.04.18 Сагата около евентуалното участие на държавата в сделката с активите на ЧЕЗ в България приключи.
- 31.03 Първан Симеонов за Скрипал: България реагира като балансьор 31.03.18 Това е в стила на политиката, която България води - на балансьор. За отбелязване е куража на премиера Борисов. Този ход няма да доведе до разцепване в ГЕРБ.
- 31.03 Дайнов за Скрипал: Изборът, който направи България е гибелен 31.03.18 Управляващите вкупом се опитват да ни откачат от Запада – и съответно да ни прикачат към Русия – в най-неудачния възможен момент.
- 11.03 Д-р Абуаси: „Ислямска държава“ се реорганизира 11.03.18 Засега „Ислямска държава“ и другите терористични организации използват България като транзитна държава, а не като основна цел.
- 8.03 Самуел Ардити: Битката ще е за Северен Израел 8.03.18 Известният общественик Самуел Ардити смята, че войната между Израел и Иран не само е възможна, но и че вече е започнала. Дори предрече Армагедон...
- 7.03 Йордан Опиц: Не съм изневерил на държавата, тя ми изневери 7.03.18 Една от най-дискутираните теми днес е трябва ли да бъде променен законът за защита на частната собственост и личната неприкосновеност
- 5.03 Експерт: Кирилицата трябва да се нарича българска 5.03.18 24 май трябваше да е сред най-големите акценти на българското европредседателство, да покажем, че кирилицата всъщност трябва да се нарича българска азбука.
- 28.02 Асен Ошанов: Разкрих пред Царя страстта си към комара! 28.02.18 Царят вече има една жалба, представена в Страсбург. Симеон е в правата си да води дела за имотите си.
Патриарх Неофит в болница, но в стабилно състояние
Зравословното състояние на патриарх Неофит е стабилизирано и се подобрява.