Какви са очакванията от предстоящата среща Турция -ЕС?
На срещата ще присъстват турският президент Реджеп Тайип Ердоган, председателят на Европейския съвет Доналд Туск и председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.
Срещата ще бъде съдбоносна, не само защото Турция и президентът Ердоган са изправени пред остри критики от европейски политици, но и от гледна точка на бъдещето на отношенията между Турция и ЕС.
В европейските критики към Турция се твърди, че има отстъпление от демократичните права и върховенството на закона, особено след извънредното положение, обявено от правителството на Партията на справедливостта и развитието /ПСР/ след опита за военен преврат от 15 юли 2016 г. Сред най-сериозните проблеми са арестите на журналисти, писатели и политици, които са обвинени в тероризъм и шпионаж, масовите уволнения на политици от държавни служби заради предполагаеми връзки с нелегалната мрежа на Фетхуллах Гюлен /ФЕТО/ - живеещия в САЩ ислямски проповедник, обвинен в организирането на опита за преврат, и заради предполагаеми връзки с нелегалната Кюрдска работническа партия /ПКК/.
През последните седмици военната операция на Турция в Сирия за прочистване на граничния й район от бойци на Силите за защита на народа /СЗН/ - разклонение на ПКК в Сирия, бе добавена към списъка с критиките. Европейският парламент призова на 15 март за прекратяването й, на което Турция се противопоставя.
От друга страна четири месеца преди опита за преврат Турция и ЕС подписаха принципно споразумение през март 2016 г. във връзка с мигрантския поток към страните от ЕС, предизвикан от гражданската война в Сирия. Споразумението, сключено под егидата на германския канцлер Ангела Меркел, предлагаше споделяне на бремето на Турция за приемането на сирийските бежанци, отваряне на нови преговорни глави в процеса за членство в ЕС, политически контакти на високо равнище между Турция и ЕС, и облекчаване на визовите изисквания за страните от Шенген в рамките на ЕС.
Анкара обвинява ЕС, че не спазва споразумението, докато Турция е изпълнила нейната част за възпиране на нелегалната миграция в сътрудничество с Гърция. Ердоган и други турски отговорни представители непрекъснато казват, че ЕС дори не е успял да сподели както трябва бремето /на бежанците/, докато европейските политици изтъкват състоянието на демокрацията в Турция като оправдание за забавянето.
Но в същия ден, когато в ръководството на ЕС бяха отправени призиви да не се дава и цент на Турция, тъй като подобна финансова подкрепа би могла само да укрепи авторитарните тенденции в Турция, на 14 март Европейската комисия отпусна пакет с помощ от 3 милиарда евро за споделяне на бремето с Турция.
На следващия ден дойде призивът на Европейския парламент към Турция, който няма задължаващ характер, но изпусна парата на европейските политици, които са гневни на Анкара. За ръководството на ЕС стъпката е равнозначна на това да се убият с един удар два заека, тъй като критиките към Турция бяха съчетани с деблокиране на голям пакет с помощ за Анкара за смекчаване на отношенията на дипломатическо равнище.
При тези обстоятелства какво би могло да се очаква от срещата във Варна?
Знаците сочат към евентуален сценарий, който би довел до започване на преговори за усъвършенстване на съществуващото споразумение за митнически съюз между Турция и ЕС. Европейските политици биха могли да кажат на техните гласоподаватели, че стъпката е в тяхна полза, и турското правителство може да каже на турските гласоподаватели, че въпреки твърденията за промяна на ориентацията от Запад към Изток, отношенията с ЕС се възстановяват.
Ердоган може да настоява за облекчаване на визовите изисквания за някои инвеститори и учени, но е трудно да се каже на този етап дали ще постигне това. От друга страна работата за усъвършенстване на митническия съюз изглежда осъществима за всички страни.
*Превод БТА
Срещата ще бъде съдбоносна, не само защото Турция и президентът Ердоган са изправени пред остри критики от европейски политици, но и от гледна точка на бъдещето на отношенията между Турция и ЕС.
В европейските критики към Турция се твърди, че има отстъпление от демократичните права и върховенството на закона, особено след извънредното положение, обявено от правителството на Партията на справедливостта и развитието /ПСР/ след опита за военен преврат от 15 юли 2016 г. Сред най-сериозните проблеми са арестите на журналисти, писатели и политици, които са обвинени в тероризъм и шпионаж, масовите уволнения на политици от държавни служби заради предполагаеми връзки с нелегалната мрежа на Фетхуллах Гюлен /ФЕТО/ - живеещия в САЩ ислямски проповедник, обвинен в организирането на опита за преврат, и заради предполагаеми връзки с нелегалната Кюрдска работническа партия /ПКК/.
През последните седмици военната операция на Турция в Сирия за прочистване на граничния й район от бойци на Силите за защита на народа /СЗН/ - разклонение на ПКК в Сирия, бе добавена към списъка с критиките. Европейският парламент призова на 15 март за прекратяването й, на което Турция се противопоставя.
От друга страна четири месеца преди опита за преврат Турция и ЕС подписаха принципно споразумение през март 2016 г. във връзка с мигрантския поток към страните от ЕС, предизвикан от гражданската война в Сирия. Споразумението, сключено под егидата на германския канцлер Ангела Меркел, предлагаше споделяне на бремето на Турция за приемането на сирийските бежанци, отваряне на нови преговорни глави в процеса за членство в ЕС, политически контакти на високо равнище между Турция и ЕС, и облекчаване на визовите изисквания за страните от Шенген в рамките на ЕС.
Анкара обвинява ЕС, че не спазва споразумението, докато Турция е изпълнила нейната част за възпиране на нелегалната миграция в сътрудничество с Гърция. Ердоган и други турски отговорни представители непрекъснато казват, че ЕС дори не е успял да сподели както трябва бремето /на бежанците/, докато европейските политици изтъкват състоянието на демокрацията в Турция като оправдание за забавянето.
Но в същия ден, когато в ръководството на ЕС бяха отправени призиви да не се дава и цент на Турция, тъй като подобна финансова подкрепа би могла само да укрепи авторитарните тенденции в Турция, на 14 март Европейската комисия отпусна пакет с помощ от 3 милиарда евро за споделяне на бремето с Турция.
На следващия ден дойде призивът на Европейския парламент към Турция, който няма задължаващ характер, но изпусна парата на европейските политици, които са гневни на Анкара. За ръководството на ЕС стъпката е равнозначна на това да се убият с един удар два заека, тъй като критиките към Турция бяха съчетани с деблокиране на голям пакет с помощ за Анкара за смекчаване на отношенията на дипломатическо равнище.
При тези обстоятелства какво би могло да се очаква от срещата във Варна?
Знаците сочат към евентуален сценарий, който би довел до започване на преговори за усъвършенстване на съществуващото споразумение за митнически съюз между Турция и ЕС. Европейските политици биха могли да кажат на техните гласоподаватели, че стъпката е в тяхна полза, и турското правителство може да каже на турските гласоподаватели, че въпреки твърденията за промяна на ориентацията от Запад към Изток, отношенията с ЕС се възстановяват.
Ердоган може да настоява за облекчаване на визовите изисквания за някои инвеститори и учени, но е трудно да се каже на този етап дали ще постигне това. От друга страна работата за усъвършенстване на митническия съюз изглежда осъществима за всички страни.
*Превод БТА
Последно в На фокус
- 19.04 Патриарх Неофит в болница, но в стабилно състояние 19.04.18 Зравословното състояние на патриарх Неофит е стабилизирано и се подобрява.
- 18.04 Валентин Златев:Не се очаква повишение на цените на горивата 18.04.18 Не се очаква повишение на цените на горивата, смята председателят на Българската петролна и газова асоциация Валентин Златев.
- 17.04 Двойната игра на Турция в сирийската драма 17.04.18 Ефектът на двойната игра на Турция в сирийския конфликт е трудно да бъде калкулиран, както за Турция, така и за нейните партньори в региона.
- 14.04 В Европа саудитският уахабизъм не отстъпва 14.04.18 Дали с възхода на престолонаследния принц, който има имиджа на реформатор, Саудитска Арабия ще престане да разпространява в Европа своя уахабизъм...
- 12.04 Какво знае Зукърбърг за българите 12.04.18 Покрай цялата дандания около теча във Фейсбук може би е време да си зададем въпроса какви българи вижда Зукърбърг в мрежата си.
- 12.04 Какъв е шансът пред Желяз Андреев? 12.04.18 Правителството и лично премиерът Бойко Борисов се намесиха в случая с 29-годишния Желяз Андреев, над когото надвисна екстрадиция и присъда в САЩ.
- 12.04 Тасев: Държавното участие в сделката за ЧЕЗ бе обречено 12.04.18 Държавното участие в сделката за ЧЕЗ бе предварително обречено, заяви за Дир.бг енергийният експерт проф. Атанас Тасев.
- 11.04 Заразителен ли е Орбан? 11.04.18 Две тези се оформиха след победата на Виктор Орбан в Унгария: тотално заклеймяване и призив за размисъл, все пак, върху т. нар. „Орбанизация“.
- 10.04 Къде е възможен ”горещ инцидент” в Егейско море 10.04.18 Терминът "горещ инцидент" навлезе динамично в публичната сфера, тъй като кризата с Турция не дава вид да стихне, напротив по-скоро ескалира.
Патриарх Неофит в болница, но в стабилно състояние
Зравословното състояние на патриарх Неофит е стабилизирано и се подобрява.