Стотици хиляди взимат под новата минимална заплата 510 лв.
През 2018 г. минималната работна заплата ще се увеличи с 10,9 на сто от 460 лв. на 510 лв., а минимална часова работна заплата - 3,07 лв. Ще се стимулира активността на пазара на работната сила, което ще доведе до значително нарастване на доходите на най-нискодоходните групи на пазара на труда и ще се повиши и покупателната способност и жизненото равнището на населението, пише в доклада на социалния министър Бисер Петков.
Работодателите няма да подкрепят предложението за увеличение на минималната работна заплата.
Сега има 14 икономически дейности, в които се трудят 390 хиляди работници и служители, в които средният осигурителен доход е около и под минималната работна заплата, каквато ще се определи сега - 510 лв., заяви председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев, цитиран от БТА.
По думите му всички те получават едно и също, независимо колко добре или колко зле работят, което ги демотивира да си повишават квалификацията.
Подготвените напускат, т.е. грижейки се уж за хората, ние работим срещу тях с тези действия, които са чисто популистки, заяви още Велев.
Увеличението ще доведе и до трудности с наемането на нискоквалифициран персонал, смята той.
Велев изтъкна, че усилията трябва да са за договаряне на механизъм, а не отново по административен ред да се предлага минимална заплата, която не е съобразена с икономическите дадености. Според него синдикати и държава не са настойчиви по работата за механизъм, тъй като със средносрочната бюджетна прогноза минималната заплата вече е определена административно под натиска на синдикатите до 2021 г.
Минималната заплата да е поне 50% от средната, иска КНСБ >>
Попитан каква е основната разделителна линия по отношение на договарянето на механизъм, Велев каза, че това е съотношението между минималната и средната заплата, както и това, че трябва да не се съпоставят съотносими величини. Той допълни, че средната заплата, която статистиката мери, е брутната средна, т.е. към нея са прибавени всички начисления като клас прослужено време, докато минималната е основна, и няма т.нар. клас прослужено време, който е 11 процента средно.
При нас съотношението минимална-средна заплата е над 50 процента, ако се добавят 11 процента клас прослужено време към минималната, допълни той.
Според председателя на АИКБ синдикати и правителство робуват на схващането, че ако се вдигне минималната заплата ударно, тя ще изтласка нагоре всички доходи, което не се случва. Като се определи административно високо летвата, хората минават под летвата, те не я скачат. Увеличава се сивият сектор и се прави трудно наемането на нискоквалифицирани хора, допълни Велев.
Заместник-председателят на Българската стопанска камара Димитър Бранков коментира за БТА, че предложението за увеличение на МРЗ няма икономическа обосновка - не е съобразено с прогнозния ръст на БВП, на производителността на труда и на средната работна заплата.
Съотношението минимална-средна заплата значително надхвърля средното съотношение за 22-те държави членки на ЕС, прилагащи минимална работна заплата, което достига 41-42 на сто, допълни заместник-председателят на БСК.
600 000 със заплата под средната, 400 000 на минимална >>
Синдикатите подкрепят увеличението на минималната заплата и смятат, че е наложително. Наскоро лидерът на КНСБ Пламен Димитров заяви, че КНСБ няма да спре да иска през механизъм минималната работна заплата за страната да бъде поне 50 процента от средната работна заплата за страната.
КНСБ настоява и за въвеждането на минимална заплата за висшист, който работи по специалността си - от 700 лева.
По данните на синдиката минималната работна заплата у нас остава най-ниска в ЕС - 235 евро. Крайно незавидна е и позицията ни на Балканския полуостров - в България минималната заплата е по-ниска с 26,2 на сто от тази в Румъния, с 5,2 на сто от тази в Сърбия, от Гърция - с 65,6 на сто, от Турция - с 46,9 на сто, а от Словения - със 70 на сто. Само в сравнение с Албания минималната работна заплата в България е по-висока - с 29,9 на сто.
В дневния ред на НСТС е проект на решение за предложение до Народното събрание за ратифициране на Конвенция 131 на МОТ за определяне на минималната работна заплата.
По силата на конвенцията минималната заплата ще се определя на база на редица важни социално-икономически критерии, като инфлация, производителност на труда, заетост, динамика на брутния вътрешен продукт и др.
Работодателите няма да подкрепят предложението за увеличение на минималната работна заплата.
Сега има 14 икономически дейности, в които се трудят 390 хиляди работници и служители, в които средният осигурителен доход е около и под минималната работна заплата, каквато ще се определи сега - 510 лв., заяви председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев, цитиран от БТА.
По думите му всички те получават едно и също, независимо колко добре или колко зле работят, което ги демотивира да си повишават квалификацията.
Подготвените напускат, т.е. грижейки се уж за хората, ние работим срещу тях с тези действия, които са чисто популистки, заяви още Велев.
Увеличението ще доведе и до трудности с наемането на нискоквалифициран персонал, смята той.
Велев изтъкна, че усилията трябва да са за договаряне на механизъм, а не отново по административен ред да се предлага минимална заплата, която не е съобразена с икономическите дадености. Според него синдикати и държава не са настойчиви по работата за механизъм, тъй като със средносрочната бюджетна прогноза минималната заплата вече е определена административно под натиска на синдикатите до 2021 г.
Минималната заплата да е поне 50% от средната, иска КНСБ >>
Попитан каква е основната разделителна линия по отношение на договарянето на механизъм, Велев каза, че това е съотношението между минималната и средната заплата, както и това, че трябва да не се съпоставят съотносими величини. Той допълни, че средната заплата, която статистиката мери, е брутната средна, т.е. към нея са прибавени всички начисления като клас прослужено време, докато минималната е основна, и няма т.нар. клас прослужено време, който е 11 процента средно.
При нас съотношението минимална-средна заплата е над 50 процента, ако се добавят 11 процента клас прослужено време към минималната, допълни той.
Според председателя на АИКБ синдикати и правителство робуват на схващането, че ако се вдигне минималната заплата ударно, тя ще изтласка нагоре всички доходи, което не се случва. Като се определи административно високо летвата, хората минават под летвата, те не я скачат. Увеличава се сивият сектор и се прави трудно наемането на нискоквалифицирани хора, допълни Велев.
Заместник-председателят на Българската стопанска камара Димитър Бранков коментира за БТА, че предложението за увеличение на МРЗ няма икономическа обосновка - не е съобразено с прогнозния ръст на БВП, на производителността на труда и на средната работна заплата.
Съотношението минимална-средна заплата значително надхвърля средното съотношение за 22-те държави членки на ЕС, прилагащи минимална работна заплата, което достига 41-42 на сто, допълни заместник-председателят на БСК.
600 000 със заплата под средната, 400 000 на минимална >>
Синдикатите подкрепят увеличението на минималната заплата и смятат, че е наложително. Наскоро лидерът на КНСБ Пламен Димитров заяви, че КНСБ няма да спре да иска през механизъм минималната работна заплата за страната да бъде поне 50 процента от средната работна заплата за страната.
КНСБ настоява и за въвеждането на минимална заплата за висшист, който работи по специалността си - от 700 лева.
По данните на синдиката минималната работна заплата у нас остава най-ниска в ЕС - 235 евро. Крайно незавидна е и позицията ни на Балканския полуостров - в България минималната заплата е по-ниска с 26,2 на сто от тази в Румъния, с 5,2 на сто от тази в Сърбия, от Гърция - с 65,6 на сто, от Турция - с 46,9 на сто, а от Словения - със 70 на сто. Само в сравнение с Албания минималната работна заплата в България е по-висока - с 29,9 на сто.
В дневния ред на НСТС е проект на решение за предложение до Народното събрание за ратифициране на Конвенция 131 на МОТ за определяне на минималната работна заплата.
По силата на конвенцията минималната заплата ще се определя на база на редица важни социално-икономически критерии, като инфлация, производителност на труда, заетост, динамика на брутния вътрешен продукт и др.
Последно в Политика
- 19.04 От 3 клас вече ще учат “компютърно моделиране“ 19.04.18 От следващата учебна година се въвежда задължителен предмет “компютърно моделиране“ от 3-ти клас, съобщи министърът на образованието Красимир Вълчев.
- 19.04 Сидеров: Крим не е анексиран, а Москва действа с размах 19.04.18 Волен Сидеров заяви на форум в Крим, че България иска нормални отношения с Русия.
- 19.04 Цветанов: По-добре държавата да плаща на депутатите 19.04.18 По-добре е депутатът да получава заплата от българската държава, отколкото да го направиш хрантутник на някой холдинг или определени икономически кръгове.
- 19.04 Емил Христов от ГЕРБ се извини на хората с увреждания 19.04.18 Заместник-председателят на парламента Емил Христов се извини на хората с увреждания, които вчера не бяха допуснати в сградата на Народното събрание.
- 19.04 Цацаров: Какво мисли кабинетът за ареста на Иванчева 19.04.18 Позиция на целия кабинет ли е твърдението, че при ареста на кметицата на „Младост“ са прехвърлени границите, попита главният прокурор Сотир Цацаров.
- 19.04 България и още 15 страни от ЕС правят суперкомпютър 19.04.18 Премиерът Бойко Борисов и еврокомисарят Мария Габриел откриха в София форум за развитието на високите технологии в Европа.
- 19.04 ГЕРБ: Депутати със замразени заплати - евтин популизъм 19.04.18 Предложението на БСП за отмяна на привилегиите на депутатите е евтин популизъм, каза в декларация от името на ГЕРБ Спас Гърневски.
- 19.04 БСП: Да отрежем заплатите и ваканциите на политическия елит 19.04.18 "БСП за България" предлага заплатите на депутатите да се намалят от сегашните 3 540 лева на 2 976 лева (с 564 лева).
- 19.04 ЕК: Справяте се с безработицата, но заплатите са малки 19.04.18 България е добър пример как се справя с безработицата, но лош с ниските доходи и това трябва да се промени, заявиха от Еврокомисията.
Патриарх Неофит в болница, но в стабилно състояние
Зравословното състояние на патриарх Неофит е стабилизирано и се подобрява.