Адвокатите: Пешеходецът няма абсолютно предимство на пътека

Правото на пешеходеца да пресича на пътека или на друго място не е абсолютно, той би имал предимство, само ако я е заел правомерно.

Това означава да се е съобразил със скоростта, посоката на движение и отстоянието на приближаващите коли и да е сигнализирал водача с ръка за намерението си да пресича.

С такова становище излезе Висшият адвокатски съвет (ВАдС) по тълкувателно дело на Върховния касационен съд (ВКС), което ще бъде обсъждано на 6 октомври. То беше образувано по искане на председателя на ВКС Лозан Панов,  главния прокурор Сотир Цацаров и правосъдния министър Екатерина Захариева, за да бъде уеднаквена практиката при присъди за престъпленията на пътя.

Повод за това стана съдебният процес за смъртта на 20-годишната Лора Казанлиева от Варна, която беше прегазена от моторист на пешеходна пътека през юли 2011 г. Преди няколко месеца състав на ВКС намали присъдата на подсъдимия моторист Диян Станчев (от 2,5 години на 2 г. затвор) с мотива, че момичето е съпричастно инцидента. Това предизвиква остра реакция както от майката на Лора - депутатката от ГЕРБ Нели Петрова, така и на много хора в социалните мрежи.

Така един от основните въпроси по тълкувателното дело стана правото на пешеходеца да пресече платното, ако е на пътека, на светофар или на място, което е продължение на тротоара или бордюра.

Според ВАдС абсолютността като правна категория се отнася само до правото на предимство и не е свързана нито с пешеходеца, нито с мястото на пресичане.
След като предимството е "правото на един участник в движението да премине преди друг през дадено място на пътното платно", то неговото съдържание, винаги предполага правомерно поведение на всички участници в движението, се казва в становището.

В него е записано още:

"Кой субект, кой участник в движението, има право да премине през определена част от пътното платно с предимство пред друг участник в движението, е въпрос на нормативна регулация, спазване на конкретни задължения, като условие и предпоставка за правомерното му упражняване".

ВАдС изтъква още, че по правило пешеходците са длъжни да пресичат платното само на пътеки. Но законодателят не е извел правило, че те винаги имат право на предимство пред другите участници в движението, ако преминават по такива.
Така пешеходецът би имал предимство, само ако е заел пътеката правомерно и спази горепосочените изисквания.

"В случая са без значение възрастовите особености, житейската зрялост, умствената недоразвитост, болестното състояние, умората и разсеяността на пешеходците. Законодателят е категоричен и вменява задължение на всеки пешеходец да спазва правилата. Само при тяхното кумулативно изпълнение, пешеходецът има право да предприеме пресичане. В тази хипотеза за водача възниква реципрочното задължение да отдаде предимство, като по своя преценка намали величината на скоростта, а в други да спре", допълват от адвокатския съвет.

В становището е изразено още мнение, че е недопустимо пешеходците да предприемат внезапно и необмислено пресичане по пешеходна пътека, без да сигнализират за намерението, без да се съобразяват с отстоянието на приближаващите МПС, тяхната скорост на движение или в непосредствена близост пред МПС, без да вземат мерки за собствената си безопасност.

Подчертава се, че законодателят не е предвидил изискване към шофьорите при приближаване към пътека да намалят скоростта си, да се движат бавно или да пропуснат винаги и във всеки момент или случай, независимо от скоростта си на движение, пешеходец, който предприема пресичане по нея.

Все пак от ВАдС допълват, че подходът на законодателя е различен за случаите, в които на пътя или до него има деца, тъй като от тях може да се очаква неправомерно поведение и затова шофьорът е длъжен да намали, а при необходимост и да спре.

В становището обаче се изтъква, че ако при инцидент на пътя, завършил с телесна повреда или смърт, пострадалият пешеходец също е нарушил правилата, това трябва да се отчита при определяне наказанието на шофьора.

"Противното разбиране означава поведението на определени участници в движението да се поставят извън приложното поле на закона, което е немислим правен резултат. Съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия е смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство и следва да бъде отчетено при индивидуализация на наказанието. А неспазването на това правило води до явна несправедливост на санкцията", заключават от ВаДС.

• Виж всички коментари (-)
• коментирай

• Стани фен във Facebook