Първият референдум в най-новата история на България се проведе на
27 януари 2013 година по темата за развитието на ядрената енергетика чрез евентуално строителство на нова ядрена централа.
Референдумът е невалиден, защото в него гласуваха по-малко български граждани, отколкото на последните парламентарни избори - 1 405 463 избиратели срещу 4 345 450.
Участвалите в референдума бяха 20.22 на сто от гражданите с избирателни права. От всички гласували повече от половината - 851 757 души, отговориха с "Да". С
"Не" отговориха 37,961 на сто (533 526 гласа). 1.436% бяха недействителните бюлетини (20 180).
Според закона
при активност над 20 на сто от включените в избирателните списъци гласоподаватели и ако над половината от тях са казали "Да", темата се връща за обсъждане в парламента.
На 27 февруари парламентът реши
окончателно да се спре проектът АЕЦ „Белене".
Споровете около референдума
На 29 март 2012 година мнозинството в парламента прие решение за прекратяване на строежа на АЕЦ "Белене". В отговор от БСП започнаха подписка за провеждане на референдум за изграждане на атомната централа. Зададеният въпрос бе: "
Да се развива ли атомната енергетика в България чрез изграждане на ядрена централа на площадка "Белене"?
На 27 юли лидерът на левицата Сергей Станишев внесе в парламента подписката със събрани над 700 000 подписа. Започна
проверка на ГРАО дали те са валидни.
На 28 септември регионалният министър Лиляна Павлова съобщи в парламента, че проверката е завършила и от събраните 717 021 подписа са валидни 543 639. Тя уточни, че некоректните данни са 24%, което прави 173 382 подписа, 28 000 са събрани два или три пъти от едно и също лице, а 3000 са на починали хора. По закон обаче са нужни 500 000 гласа, за да бъде проведен референдум, и така стана ясно, че това вече е възможно.
Управляващите спряха започването на преговори с внезапно появили се инвеститори по проекта за нова АЕЦ, докато се проведе референдума.
Въпроси възникнаха и около предложението на премиера референдумът да се проведе по
електронен път, което в момента е невъзможно, защото не е уредено законодателно. От Синята коалиция пък заявиха, че референдумът няма да мине пред
Конституционния съд, защото питането "за" и "против" строежа на ядрена централа в Белене противоречи на законите за енергетиката и за безопасно използване на ядрената енергия. Според представители на коалицията решенията за строеж на АЕЦ са единствено от компетенциите на Министерския съвет и парламентът не може да участва в тях .
От ГЕРБ също обявиха, че въпросът за референдума, зададен в подписката на БСП, не е коректен и ще бъде редактиран от Народното събрание. Управляващите настояха от въпроса да става ясно, че изграждането на централата ще струва над 20 млрд. лева.
По-късно, след консултации при президента Росен Плевнелиев, премиерът Бойко Борисов заяви, че ГЕРБ ще подкрепи референдума с въпроса, както е зададен от БСП, макар че го смятат за противоконституционен. На 17 октомври обаче управляващите внесоха своя формулировка на въпроса, която изключва проекта за АЕЦ "Белене". Аргумент за пропускането на уточнението за АЕЦ" Белене" е, че така формулиран, въпросът би бил противоконституционен.
След дълги дебати на 24 октомври парламентът одобри редактирания въпрос: „
Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?”. БСП не гласува.
На 31 октомври президентът определи 27 януари 2013 г. за дата на референдума.ЦИК прие, че право да отразят своя вот на предстоящия референдум трябва да имат и българските граждани, които се намират
извън страната, но в секциите, които са образувани само в дипломатическите и консулски представителства (след подадени 20 заявления).
За референдума бяха регистрирани 4 инициативни комитета като 2 от тях защитаваха така зададения въпрос - тези около БСП (най-вече заради възможността за дострояване на "Белене") и ГЕРБ, а два бяха против него - тези на ДСБ и кръгове, свързани с Екогласност.
Този референдум е
първият в България след промените през 1989 г. Досега само през 2008 година в Бургас беше проведен местен референдум за изграждането на нефтопровода "Бургас-Александруполис", но той се провали, защото не гласуваха достатъчно хора.
На 19 декември 2012 г. правителството прие
план-сметката за разходите по подготовката на референдума, като изчисли, че той ще струва на държавата
13 805 000 лв.
На 27 февруари 2013 г. парламентът отново гласува и
окончателно спря проекта АЕЦ „Белене". По закон НС трябва да излезе с решение в тримесечен срок след рефендума. (Вижте темата "
Големите енергийни проекти".)
