Протестите срещу монополите

На 11-ия ден от протестите премиерът Бойко Борисов подаде оставката на правителството и призова за бързи избори. Той гарантира, че ГЕРБ няма да използва конституционното си право да състави ново правителство и призова останалите партии да направят същото. (виж Политическата криза 2013)

На 17 февруари 2013 г. в цялата страна бяха проведени най-масовите протести срещу монополите. Според някои оценки над 100 хил. души са излезли по улиците в София и още над 30 града. Организаторите във Facebook поискаха разваляне на договорите с електроразпределителните предприятия (ЕРП) - ЧЕЗ, ЕВН и Енерго-Про. На повечето места протестите се превръщат във всекидневни.

След тази дата протестите станаха всекидневни. Хиляди хора излязоха по улиците и на 18 февруари. В София Шествието се насочи към сградата на Народното събрание, която беше замеряна с камъни и бутилки. Има счупени прозорци. Протестиращите блокираха кръстовището на Орлов мост, след което продължиха из София. По бул. "Патриарх Евтимий" и "Христо Ботев" част от протестиращите събаряха кофи за боклук и се държаха агресивно с полицията. На кръстовището на ул."Лайош Кошут" и "Христо Ботев" полицията атакува останалите протестиращи с палки и протестът беше разтурен. МВР съобщи за 11 задържани.

На 23 февруари 2013 г. представители на инициативни комитети от цялата страна се събраха на три групи - две в София и една в Сливен. След това организираха национален протест на 24 февруари 2013 г. Президентът Росен Плевнелиев дойде да поздрави протестиращите, а те му връчиха списък с обобщени искания.

Демонстрациите започнаха на 10 февруари 2013 г. в над 10 града в страната. Гражданите се организираха чрез социалната мрежа Facebook “срещу монополите, корупцията и предателите във властта“. Повод за недоволството станаха получените в началото на годината по-високи сметки за електроенергия за месец декември 2012 г. Протестиращите изгориха демонстративно сметките си, които са с между 30 и 100% по-високи от предишните.

Срещу кого

На 18 февруари 2013 г. ЧЕЗ публикува договора с Агенцията за приватизация от 19 ноември 2004 г. Дружеството декларира, че е изпълнило всички свои задължения по договора.

Протестите на повечето места сапред сградите на трите ЕРП – ЧЕЗ, ЕВН и Енерго-Про, които обслужват съответно Западна, Югоизтчна и Североизточна България. През 2004 г. Агенцията за приватизация проведе търгове за продажбата на 67% от всички електроразпределителни предприятия в страната. През юли същата година правителството на Симеон Сакскобургготски одобри решенията за продажба на ЕРП – Столично, София и Плевен на чешката държавна компания ЧЕЗ за 281.5 млн.евро, две трети от ЕРП – Пловдив и Стара Загора на австрийската ЕВН за 271 млн. евро, а ЕРП – Варна, Златни пясъци и Горна Оряховица на германския концерн Е.ОН за 140.7 млн.евро.

В края на ноември 2011 г. германската компания Е.ОН обяви, че се оттегля от страната и продава бизнеса си. Така ЕРП в Северноизточна България премина в ръцете на чешката компания Енерго-Про.

В края на 2011 г. правителството започна да продава и останалите 33% държавна собственост от ЕРП чрез Българската фондова борса. През декември същата година ЕВН изкупи останалите акции за близо 93 млн.лв. В края на 2012 г. държавата получи още 115 млн.лв. от дела си в дружествата на ЧЕЗ и 160 млн.лв. от тези на Енерго-Про.

Резултати

На 1 март 2013 г. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) намали цените на тока, средно за ЧЕЗ със 7,17 процента, за ЕВН - с 7,28 процента и за Енерго Про - с 6,22% - в сила от 5 март.

На 19 февруари 2013 г. премиерът Бойко Борисов обяви, че правителството предлага на ДКЕВР от 1 март токът да поевтинее с 8% и че регулаторът ще отнеме лиценза на ЧЕЗ.
Ден по-късно от ДКЕВР дадоха шанс на ЧЕЗ да запази лиценза си.

На 18 февруари 2013 г. президентът Росен Плевнелиев направи извънредно изявление по повод социалното напрежение в страната. "Хората трябва да бъдат чути, заставам на страната на гражданите и гарантирам, че техният глас ще бъде чут", заяви президентът. Той настоя за проверки освен на ЕРП-тата, още на БЕХ, НЕК, ДКЕВР.

На 18 февруари 2013 г. вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков подаде оставка. Премиерът Бойко Борисов предложи той да бъде заместен от Томислав Дончев, който да управлява и финансите, и усвояването на еврофондове. За вицепремиер Борисов предложи министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова.

На същата дата прокуратурата съобщи, че е образувала досъдебното производство срещу бившия шеф на ДКЕВР Ангел Семерджиев за това, че в периода 2009-2012 г. в качеството си на длъжностно лице - председател на ДЕКВР, той е използвал своето служебно положение, за да набави за другиго – „Про енерджи трейд” ООД, противозаконна облага - получен лиценз за търговия с енергия за срок от 10 г., което е престъпление по чл. 283 НК.

На 17 февруари 2013 г. министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев съобщи, че е поръчал на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) да прегледа възможностите за отнемане на лицензите на трите ЕРП. Повод за това станаха констатациите на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), че почти 90% от разходите на дружествата са осъществявани без обществени поръчки. Министърът обеща и промяна в закона, която да задължи ЕРП да обявяват обществени поръчки.

Три дни по-рано председателят на Комисията за защита на потребителите Веселин Златев обяви, че ако в срок от 30 дни трите ЕРП не предприемат действия, с които да променят нищожните и неравностойни клаузи по договорите си с потребителите, Комисията ще заведе колективни искове срещу тях.

На 13 февруари 2013 г. Върховната административна прокуратура започна на проверка на законността на актовете и дейността ДКЕВР. Прокуратурата ще проверява и Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол за осъществения надзор по договорите за продажба на електроразпределителните дружества от 2004 г.
Ден по-късно главният прокурор Сотир Цацаров обясни, че проверката на електроразпределителните дружества ще установява две неща – начина на формиране на цените на електроенергията и начина, по който е извършена приватизацията на електроразпределителните дружества и дали са приложени всички документи.
Също на 13 февруари 2013 г. Министерският съвет избра нов председател на ДКЕВР - Юлиана Иванова. Тя замени подалия оставка две седмици по-рано Ангел Семерджиев. Премиерът заяви, че очаква от ДКЕВР нова методика за определяне на цените на тока за крайните потребители. След публикации, че Иванова е била управител на фирма за онлайн търговия, която продавала незаконно цигари, Бойко Борисов поиска оставката й и я получи на 17 февруари.

Политически реакции

ГЕРБ обявиха, че подкрепят протестите и че правителството трябва да продължи да управлява, за да извърши проверки на всички по веригата. Позицията на управляващите е, че е национално безотговорно в такъв момент да се иска оставката на правителството.

БСП и ДПС призоваха за предсрочни парламентарни избори. Според тях доверието към кабинета на Борисов е изчерпано и президентът трябва да насрочи консултации за разпускане на парламента, насрочване на избори и назначаване на служебно правителство. Подобна позиция изрази и Движение България на гражданите.

ДСБ и "Единство" призоваха всички партии да формулират своите мерки срещу монополите и да се договорят за програмно правителство, което да изпълни начертаните мерки.

Инциденти и скандали

На 19 февруари 2013 г. премиерът се срещна с представители на протестиращите. По-късно избухна скандал, защото от името на протестиращите в Министерския съвет се появи Даниела Пеловска, чиито деца работят в управлението на ГЕРБ в Столична община. Пеловска е била член на СДС и "Новото време", помагала е и на ДПС. По-късно други от организаторите на протеста се разграничиха от нея.

На 17 февруари 2013 г. в София протестиращи се опитаха да стигнат до централата на ЧЕЗ на ул."Раковски", но бяха пресрещнати от полиция. Полицията съобщи, че е използвала сила, защото част от протестиращите са извършвали "агресивни действия" спрямо тях. В края на деня МВР съобщи, че от протестите са отведени четирима души.

В Дупница протестиращите блокираха за няколко часа международния път Е79, което предизвика километрови опашки от автомобили.

На 13 февруари 2013 г., на четвърдия ден от протестите, един от организаторите във Варна беше намушкан с нож. Според МВР Иван Петров е бил нападнат от неизвестен и маскиран мъж, който изскочил от храстите край пътя и му е нанесъл повърхностна рана. По думите на Петров, инцидентът е станал след края на протеста, когато той се е отправил към паркирания си автомобил близо до църквата "Св.Петка".

В София протестът 10 февруари 2013 г. започна от сградата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Протестиращите настояха министър Делян Добрев да слезе да говори с тях. След като Добрев изпълни искането, той беше замерян със снежни топки.

Във Варна протестиращите блокираха за кратко движението на Аспаруховия мост, след което се отправиха към централата на електроразпределителното дружество „Енерго-Про“ и започнаха да замерят сградата с яйца и камъни. Един от тях беше за кратко задържан.

В Сандански протестиращите се опитаха да спрат движението на главен път Е79, водещ към Гърция. 7 от тях бяха арестувани за неспазване на полицейско разпореждане, а един – защото е бил без лична карта. Седмица по-рано организаторът на протеста Люси Манова от гражданско сдружение „Сила“ беше арестувана в Благоевград за провеждане на протест на неразрешено място.

В Пловдив в нощта срещу 10 февруари 2013 г. два служебни автомобила на ЕВН бяха опожарени пред сградата на електроразпределителното дружество.

В деня на национален проест на 17 февруари в София се стигна до сблъсъци с полицията, а в повечето от протестиращите над 20 града се стигна до блокиране на улици, кръстовища и дори на главен път Е79.

Анкета: До какво трябва да доведат протестите?