Председателство на Съвета на ЕС, или кратко европредседателство, е временното поемане от страна член на Европейския съюз на отговорността за общите решения на Съвета на Европейския съюз във всички аспекти от неговата работа.

То се осъществява от правителството на съответната страна за период от 6 месеца по предварително приет списък на ротационен принцип.

От 2007 г. се въвежда практика на обединението на три поредни председателства в трио или тройка, утвърдено впоследствие в Договора от Лисабон.

Тройката определя дългосрочни цели и изготвя общ план, в който се набелязват темите и основните въпроси, които ще бъдат разгледани от Съвета в рамките на 18-месечен период. Въз основа на тази програма всяка от трите държави изготвя собствена по-подробна шестмесечна програма.

Съгласно чл. 2, ал. 6 от Правилника за дейността на Съвета на Европейския съюз, тройното председателство, избирано на всеки 18 месеца, работи по програма в тясно сътрудничество с Европейската комисия и председателя на Европейския съвет. Тази програма е разделена на три части, като в първата част са изложени стратегическата рамка и дългосрочните цели, които са от значение за трите последователни стъпки. Във втората част е списъкът на конкретните приоритети за трите председателства във всяка област на политиките, а третата част е цялостна програма с темите, които ще бъдат разглеждани през осемнадесет месечния период.

Във всяка тройка има „стари“ и „нови“ страни членки.

За всяко заседание на някоя от формациите на Съвета постът „председател на Съвета на ЕС“ се поема от ресорния министър на страната-председател. Срещите на върха (т.е. заседанията на Европейския съвет) се председателстват от главата на правителството на страната-председател.

След резултатите от референдума за членството на Великобритания в ЕС през 2016 г., британското правителство се отказва от председателството, което трябва да поеме в периода 1 юли – 31 декември 2017 г.[1] и на 26 юли 2016 г.

Съветът на ЕС прави промени в заплануваните председателства, като ги изтегля с шест месеца напред. По този начин председателството на България, планувано за втората половина на 2018 г., се изтегля в първата половина на същата година.

Окончателната програма с приоритетите на Българското председателство беше приета на заседание на Министерския съвет в началото на декември. Тя определя основните послания и конкретни теми, по които нашата страна ще работи през първите шест месеца на 2018 г.

Четири са водещите приоритета по време на Българското председателство:

  • Бъдещето на Европа и младите хора – икономически растеж и социално сближаване;
  • Европейска перспектива и свързаност на Западните Балкани;
  • Сигурност и стабилност в силна и единна Европа;
  • Цифрова икономика и умения на бъдещето.

По първия приоритет водещи за страната ни ще бъдат Многогодишната финансова рамка след 2020, кохезионната политика след 2020, бъдещето на общата селскостопанска политика, Икономическият и паричен съюз, устойчивата и ориентирана към бъдещето околна среда, културата като стратегически ресурс за по-доброто бъдеще на ЕС, както и младите хора, които заемат основно място в дебата за бъдещето на Европа.

По втория приоритет председателството ще работи за предоставянето на осезаема европейска перспектива за всички страни от Западните Балкани, като от особена важност за нас ще бъде задълбочаването на регионалното сътрудничество и развитието на добросъседските отношения.

По третия приоритет ще насочим усилията си към повишаване сигурността на гражданите на Европейския съюз, укрепване на контрола по границите и по-ефективно управление на миграционните процеси, като основните ни теми по този приоритет включват: миграция, ефективно, бързо и справедливо правосъдие, енергетика, Европейският съюз като силен глобален участник на международната сцена, както и устойчив интегриран подход за Дунавския и Черноморския регион.

По четвъртия приоритет ще поставим акцент върху конкурентоспособността, цифровия единен пазар, насърчаването на предприемачеството и социалните иновации и бъдещето на труда в цифрова и по-справедлива Европа.

Българското председателство ще бъде „председателство на гражданите“ и посредник, който търси баланса и консенсуса по важните за европейските граждани теми. Крайната цел е утвърждаването на силна, цифрова и единна Европа.

Освен на основата на 18-месечната програма на триото, програмата на Българското председателство очертава основните приоритети на работата, както и конкретните цели, които си поставя в рамките на отделните формати на Съвета на ЕС.

Проектът на приоритетите на ротационното председателство бяха одобрени от правителството на 13 юли 2017 г., след което те бяха подложени на обществен дебат в продължение на близо шест месеца.

Обществени дискусии бяха проведени в цялата страна с всички заинтересовани страни с цел постигане на максимално широк национален консенсус по стратегически важните за България теми.

На 1 декември 2017 г. проектът на програма с приоритетите на страната ни беше принципно одобрен от Народното събрание. Депутатите одобриха основните послания за консенсус, конкурентоспособност и кохезия, както и девиза "Съединението прави силата".

Парламентът насърчи правителството да работи за приемане на балансирани решения с цел запазване на единството между държавите-членки на ЕС, като заедно с това полага усилия за постигане на конкретни резултати в рамките на председателството.

Девиз на Българското председателство на Съвета на ЕС „СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА“ „ UNITED WE STAND STRONG “ „L'UNION FAIT LA FORCE“.

Мотото беше предложено от участници в национална изследователска програма, която включва 4 фокус групи, 10 дълбочинни интервюта и национално представително изследване .

Участниците в проучването смятат, че девизът е най-разпознаваем от българските граждани и в същото време отразява идеята за обединена и солидарна Европа.

Роля на страната – председател на Съвета:

- Придвижва работата по законодателните досиета, които се разглеждат от Съвета на ЕС и подготвителните му органи

- Осигурява приемственост по отношение на програмата на Съвета

- Подготовката и провеждането на всяко ротационно председателство се подпомага от Генералния секретариат на Съвета

Ключови задачи

- Насочва и ръководи заседанията на министрите и на работните групи от държавни служители за обсъждане на законодателството на ЕС в Съвета

- Представлява Съвета в отношенията с ЕК и ЕП

- Преговаря от името на Съвета за постигане на съгласие по законодателни досиета с другите институции на ЕС 

- Изготвя 6 - месечна работна програма, работи в тясно сътрудничество с още две държави - членки – т.нар. „трио“

- Тройката определя дългосрочни цели и изготвя общ план с теми и основни въпроси, които се разглеждат в рамките на 18 - месечен период

Посланията на Българското председателство са "Консенсус", "Конкурентоспособност", "Кохезия".

Бюджет на европредседателството

България е определила бъджет от 150 милиона лева за председателството на ЕС от 1 януари догодина, обяви в началота на юни т.г. министърката за българското председателство Лиляна Павлова.

Павлова отбеляза, че останалите държави, които са председателствали Съвета на ЕС, не са включвали в бюджетите си ремонтите на сградите.

„Ние в този бюджет включваме и ремонтите, така че, ако сравним с останалите държави в ЕС, ние имаме доста скромен бюджет за председателството. Надяваме се, разбира се, да успеем да се вместим в него“, допълни министър Павлова.

Според нея от похарчването на тези пари ще има ползи за България.

„България в рамките на шестте месеца на председателството ще бъде посетена от над 20 хиляди души - експерти от цяла Европа и не само. Това е една страхотна възможност България да бъде позната и като потенциална туристическа дестинация. Така че от гледна точка на сектора на туризма, сектора на услугите това е една наистина добра възможност“, посочи Павлова.

Тя добави, че се очаква позитивен ефект и за реалния сектор.

„Това е възможност и за българските производители да презентират и рекламират своята продукция, така че ще ги поканим да бъдат наши официални партньори. Много са ползите от председателство и възвръщаемостта на тази инвестиция очакваме да е огромна“, коментира министърката.

Интензивна програма от срещи

По време на българското председателство на Съвета на ЕС са предвидени 1500 заседания в Брюксел и 237 в България.

От 237-те заседания цели 32 са на най-високо ниво – министър-председатели, държавни глави, министри. Останалите са на ниво генерални директори или експерти.

Предвидените от България събития са повече, отколкото при предходното председателство на Малта (16 срещи от най-високо ниво) и на сегашното на Естония (20 срещи).

Министър Павлова даже изрази притеснения от амбициозните планове. „Това е моето притеснение, може би трябва да помислим те да бъдат оптимизирани“, каза тя.

Мероприятията ще се провеждат основно в София.

Една част ще бъдат извън столицата. Във Варна например ще има четири официални заседания и едно обучение.

Заради набъбналия брой страни-членки на ЕС и за намаляване на разходите по провеждане на председателствата, всички официални заседания на Европейския съвет и на министрите са предвидени в Брюксел.

България командирова за постоянно в Брюксел всички български представители, които ще бъдат председатели и заместник-председатели на органите на Съвета на ЕС, които страната ни ще ръководи.

Постоянно базирани в Брюксел по време на нашето председателство ще бъдат 200 души.

Цялата хронологияХРОНОЛОГИЯ


Патриарх Неофит в болница, но в стабилно състояние

Зравословното състояние на патриарх Неофит е стабилизирано и се подобрява.