30 май 2017
Петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) реши, че референдумът, иницииран от "Шоуто на Слави", не е задължителен.
10 май 2017
Лидерът на партия "Воля" Веселин Марешки обяви, че неговите депутати ще подкрепят и трите въпроса от референдума от 6 ноември 2016 г.
4 май 2017
Слави Трифонов излезе на протест пред парламента, след като изтече 14-дневният срок, който той даде на новия парламент, за да започне работа по референдума.
30 март 2017
Петчленен състав на Върховния административен съд отказал на Слави Трифонов повторно преброяване на всички бюлетини и пликове от референдума.
10 февруари 2017
ВАС постанови, че действителните гласове са с 492 повече, отколкото ЦИК преброи, но това пак е недостатъчно, за да направи резултатите от допитването задължителни за парламента.
31 януари 2017
Прокуратурата заяви, че резултатите от референдума трябва да са задължителни. Съдът ще се произнесе до 2 седмици.
30 януари 2017
Слави Трифонов даде 2 седмици обяви ултиматум, в който дава 2 седмици на новия парламент (от момента, в който започне работа), за да разгледа въпросите от референдума, който се проведе на 6 ноември.
11 януари 2017
Парламентът отложи разискванията по проекторешението за референдума от 6 ноември 2016 г.
14 декември 2016
Върховният административен съд (ВАС) нареди да се извърши повторно преброяване на бюлетините и пликовете, пуснати в урните на референдума.
9 декември 2016
Главният прокурор Сотир Цацаров е изпратил отговор до Слави Трифонов, който преди няколко дни му занесе папка с твърдения за нарушения на референдума.
5 декември 2016
Слави Трифонов занесе на главния прокурор сигнали за нарушения на референдума. Трифонов обясни след разговора, че двамата били на сходно мнение по редица теми.
15 ноември 2016
ЦИК обяви Румен Радев за избран за президент на България, а Илияна Йотова за вицепрезидент.
14 ноември 2016
За Румен Радев и Илияна Йотова са подадени 59,35% от гласовете във втория тур на президентските избори на 13 ноември, обяви ЦИК при обработени 99.35% от протоколите на СИК.
9 ноември 2016
Двойката Румен Радев-Илияна Йотова получава 25,44 на сто на първия тур, а Цецка Цачева-Пламен Манушев - 21.96%. Следва Красимир Каракачанов-Явор Нотев с 14.97%.
6 ноември 2016
Ген. Румен Радев води на първия тур на изборите за президент срещу опонента си от ГЕРБ Цецка Цачева с около 3%, показва преброяването на социологическите агенции.
20 октомври 2016
ДПС обяви, че подкрепя кандидат-президентската двойка Пламен Орешарски - Данаил Папазов.
ДОСТ обяви, че подкрепя кандидат-президентската двойка Цецка Цачева - Пламен Манушев.
18 октомври 2016
Народното събрание отмени дългата си ваканция преди изборите на извънредно заседание.
12 октомври 2016
Парламентът излезе изненадващо рано в предизборна ваканция - вместо на 26 октомври, още от 12-и. Опозицията реагира остро, като БСП и ДПС събраха подписка за свикване на извънредно заседание.
Междувременно Комисията по досиетата обяви имената на кандидидатите за президент и вицепрезидент, които са били агенти на ДС - Красимир Каракачанов, Велизар Енчев, Жорж Ганчев и Кольо Парамов.
11 октомври 2016
Организации предлагат участниците в президентските избори да подпишат Етичен кодекс на политическите партии, движенията и инициативни комитети в България.
7 октомври 2016
Официално започват предизборната кампания за президентските избори и информационно-разяснителната кампания за националното допитване.
6 октомври 2016
21 са кандидатпрезидентските двойки, които остават в надпреварата на 6 ноември, съобщи говорителят на ЦИК Александър Андреев.В бюлетината за изборите ще липсват номера 1 и 9.
2 октомври 2016
Председателят на парламента Цецка Цачева е кандидатът на ГЕРБ за президент, а за неин заместник е издигнат вицеадмирал Пламен Манушев, обяви Бойко Борисов.
26 септември 2016
Инициативен комитет внесе в ЦИК документи за регистрация на кандидат-президентската двойка Пламен Орешарски - Данаил Папазов.
20 септември 2016
Правителството одобри информационния лист за националния референдум.
15 септември 2016
АБВ в коалиция от 7 партии издига Ивайло Калфин като кандидат за президент
12 септември 2016
Централната избирателна комисия започва да приема документи за регистрация на партии, коалиции и инициативни комитети за участие в изборите за президент и вицепрезидент на републиката, насрочени на 6 ноември 2016 г.
10 септември 2016
Националният съвет на БСП избра Илияна Йотова за кандидат на партията за вицепрезидент.
8 септември 2016
Реформаторският блок окончателно реши Трайчо Трайков да бъде издигнат за кандидат-президент заедно с генерала от резерва Съби Събев.
"Движение 21" и НДСВ издигнаха Татяна Дончева за кандидат-президент в двойка с бившия депутат от НДСВ Минчо Спасов.
Независимият народен представител Велизар Енчев съобщи, че се кандидатира за президент заедно с юристката Биляна Грънчарова.
Правителството одобри 47,080 млн. лева за разходите по подготовката и произвеждането на изборите за президент и вицепрезидент.
1 септември 2016
Скандал се разигра в Реформаторския блок - председателят на предизборния щаб Найден Зеленогорски съобщи, че всички партии са се обединили около кандидатурата на Трайчо Трайков за кандидат-президент. Лидерът на СДС Божидар Лукарски обаче заяви, че няма да го приемат, защото бил скрит опозиционер.
29 август 2016
Лидерът на "Движение 21" Татяна Дончева заяви намерение да влезе в битката за президент.
27 август 2016
ДОСТ ще се регистрира в ЦИК за участие в президентските избори, обяви лидерът й Лютви Местан. Засега не е ясно дали партията ще издигне свои кандидати или ще подкрепи друга номинация. Местан обаче не изключи първия вариант, уточни само, че самият той няма да се кандидатира.
24 август 2016
От АБВ обявиха, че няма да подкрепят кандидат-президент на ръководството на БСП. Така те се отказаха от подкрепата си за ген. Радев и обявиха, че ще предложат алтернатива.
23 август 2016
БСП прекратява преговорите за обща коалиция с АБВ за президентските избори, няма да позволим да ни извиват ръцете, обяви лидерът на партията Корнелия Нинова, която подчерта, че са им предложили безпринцпино споразумение. Ген. Румен Радев е наш кандидат, категорична бе тя.
18 август 2016
Еврокомисарят Кристалина Георгиева категорично отрече, че тя ще е кандидат-президентът на ГЕРБ.
16 август 2016
Президентът Росен Плевнелиев издаде указ референдумът, иницииран от Слави Трифонов, да се проведе заедно с изборите на 6 ноември.
15 август 2016
Омбудсманът Мая Манлова обяви, че се оттегля от надпреварата за кандидат-президент на левицата, тъй като съревнованието е предрешено, а правилата се правят със задкулисни договорки.
12 август 2016
БСП обяви, че ще проведе заседанието на Националния съвет, на което ще бъде избран официално кандидатът за президент, на 17 август.
10 август 2016
След втория кръг преговори БСП и АБВ обявиха, че се приближават до възможна обща кандидатура - на ген. Румен Радев.
9 август 2016
"Движение 21" на Татяна Дончева съобщи, че се оттегля от преговорите с БСП за общ кандидат-президент с обявените от тях имена.
2 август 2016
БСП и още 12 партии от коалицията "БСП лява България" застанаха зад кандидатурите на Корнелия Нинова и ген. Румен Радев за президентските избори.
29 юли 2016
Изборите за президент и вицепрезидент на Република България ще са на 6 ноември 2016 г., неделя, реши парламентът.
Заедно с изборите за държавен глава ще се проведе и националният референдум, иницииран от Слави Трифонов
29 юли 2016
Националният фронт за спасение на България (НФСБ) подкрепя Красимир Каракачанов (ВМРО) и Явор Нотев (Атака)за кандидатпрезидентска двойка
28 юли 2016
Конституционният съд отхвърли три от въпросите за референдума на Слави Трифонов - за електронното гласуване, за намаляване броя на депутатите и за избиране на полицейски шефове чрез мажоритарна система.
26 юли 2016
АБВ потвърди имената на председателя на партията и президент на България (2002 – 2012 г.) Георги Първанов и на зам.-председателя Ивайло Калфин като предложения за единни кандидатури за президент на широка коалиция „Ляво – Център“.
12 юли 2016
Започват разговори между ръководствата на БСП, АБВ и "Движение 21" за евентуално определяне на общ кандидат на левицата. В същия ден са обявени първите номинации в Реформаторския блок; те са на бившия министър на икономиката и енергетиката
Трайчо Трайков и на депутата
Гроздан Караджов.
3 юли 2016
Кандидатът за президент на ГЕРБ е член на партията, разкрива във Варна Цветан Цветанов. Но по стратегически съображения имената на кандидатската двойка ще бъдат съобщени не по-рано от септември. "Ако съобщим сега името на кандидата ни, това неминуемо ще доведе до атаки от страна на политическите ни противници”, разяснява Цветанов.
7 юни 2016
Съобщено е, че Реформаторският блок ще застане зад обща кандидат-президентска двойка. За това са се разбрали представителите на партиите в него и Гражданският съвет.
3 юни 2016
ГЕРБ вече има кандидат за президент, обявява по БНТ зам.-председателят на партията Цветан Цветанов. Не казва име, но уверява, че това не самият той. Изявлението слага край на догадките за общ кандидат на ГЕРБ и реформаторите.
26 май 2016
ГЕРБ ще обяви кандидата си за президент през есента, казва премиерът и партиен лидер Бойко Борисов, потвърждавайки свои предишни изявления. Той е категоричен: „Не е време за избори и за кандидатури, ще му дойде времето през август или септември“.
20 май 2016
Росен Плевнелиев обявява, че няма да се кандидатира за втори мандат. „Няма да участвам в предстоящите президентския избори“, заявява той. Президентът пояснява, че „не иска да се спекулира“ с това дали ще се кандидатира.
13 май 2016
Лидерът на ДСБ Радан Кънев изненадващо предлага дясноцентристките и „всички проевропейски партии“ заедно да подкрепят кандидатурата на Росен Плевнелиев „като независим кандидат за президент“. Следва кратък скандал, не само поради деликатните отношения с ГЕРБ и вътре в РБ. За офертата не е бил питан и самият Плевнелиев.
20 февруари 2016
Намерение да участва в изборите заявява
Веселин Марешки, едър варненски бизнесмен с политически амбиции. Но на 10 юли той съобщава, че се е отказал.
14 февруари 2016
Първа кандидатура за годината -
Жорж Ганчев обявява по Би Ти Ви, че ще се състезава в изборите. Той ще бъде издигнат от малкия Християндемократически съюз. Досега колоритният Ганчев три пъти е участвал в президентски избори, но само през 1992 г. има известен успех. В първия тур той и партньорът му Петър Берон спечелиха над 854 000 гласа - 16,78 на сто.
13 март 2013
След оставката на кабинета „Борисов 1“ Росен Плевнелиев разпуска парламента и назначава служебно правителство – на Марин Райков (до 29 май). Поради остра политическата криза ще му се наложи да направи това още веднъж – с кабинета „Близнашки“ (6 август – 7 ноември 2014). Той е първият президент, чиито мандат „стъпва“ в три състава на парламента.
23 и 30 октомври 2011
Редовни избори с изненадващо много кандидати – 21 двойки. Активността е под 50 процента. Печели издигнатата от ГЕРБ двойка бивши министри –
Росен Плевнелиев и Маргарита Попова. На балотаж тя бие левите кандидати Ивайло Калфин и Стефан Данаилов. За първи път президентски избори са съчетани с други – с местни. Запомнени са с лоша организация, рекорд по недействителни бюлетини и много нарушения.
22 и 29 октомври 2006
Президентски избори, в които
Георги Първанов печели втори мандат на поста, заедно с Ангел Марин. На балотаж те разбиват двойката на „Атака” – Волен Сидеров и Павел Шопов. Активността е много ниска - 42,77% във втория тур. За първи път кандидати на десницата (юристът Неделчо Беронов и Юлиана Николова) не стигат до балотажа.
11 и 18 ноември 2001
Президентски избори, в които се явяват 6 кандидатски двойки. Балотажа печелят
Георги Първанов и ген. Ангел Марин, издигнати от левицата. Те получават 54,13% от гласовете, срещу 45,87 на сто за Петър Стоянов и юристката Нели Куцкова. Участието в изборите е слабо – 41, 62% в първия тур, под 55% - във втория.
22 януари 1997
Президентът Петър Стоянов встъпва в длъжност. Това се случва в разгара на тежка политическа и финансово-икономическа криза. Заради нея ще му се наложи да разпусне 37-ото НС, да насрочи избори и да назначи служебния кабинет на Стефан Софиянски (19 февруари – 20 май 1997).
27 октомври и 3 ноември 1996
Редовни президентски избори. Участват 13 двойки. Във втория тур побеждава
Петър Стоянов с Тодор Кавалджиев за вицепрезидент.
27 август 1996
Отказана е регистрация на кандидата на левицата Георги Пирински, тъй като той не български гражданин „по рождение”, каквото е изискването на Конституцията. След седмица коалицията около БСП издига кандидатурата на траколога проф. Иван Маразов.
1 юни 1996
Петър Стоянов печели първичните избори в ОДС (срещу Желю Желев) и става кандидат на дясноцентристката коалиция. Кандидатурата му е официално издигната през август с.г.
17 октомври 1994
За първи път български президент (д-р Желев) използва правомощието си да разпусна парламент и да назначи служебно правителство. Кабинетът на Ренета Инджова управлява до 25 януари 1995 г.
30 август 1992
На пресконференция в Бояна д-р Желю Желев остро критикува правителството на СДС, оглавявано от Филип Димитров за конфликтния му подход „на война против всички”. Т. нар. „Боянски ливади” сякаш дават тон и за следващите президенти: всеки стига до изостряне или поне охлаждане на отношенията с партията, която го издигнала, и с правителството й.
12 и 19 януари 1992
Първи в България избори за президент и вицепрезидент; състезават се 22 кандидатски двойки. Участват над 75% от избирателите. На балотажа е избран д-р
Желю Желев (1935 – 2015) с вицепрезидент
Блага Димитрова (1922 – 2003). От датата на онзи втори тур произтича и моментът на встъпване в длъжност на всеки следващ държавен глава.
13 юли 1991
Влиза в сила действащата и днес конституция на Република България, в която са предвидени президент (без скоби) и вицепрезидент, излъчвани чрез преки избори.
1 август 1990
Седмото Велико народно събрание избира за председател (президент) лидера на СДС
д-р Желю Желев. И този избор е предопределен - от договорки между ръководствата на партии, представени във ВНС.
6 юли 1990
Петър Младенов подава оставка под натиска на улични протести.
3 април 1990
За първи път в българските институции се предвижда президент - влизат в сила договорени на Кръглата маса поправки в конституцията на НР България. Знак, че новата длъжност е плод на компромис е поставянето й в скоби: „Председател (Президент) на Републиката. Изборът му е непряк – от Народното събрание.
В същия ден на поста е избран
Петър Младенов. Изборът е предопределен, тъй като 35-ото НС е изцяло доминирано от БКП/БСП.
(Само два пъти преди този момент български депутати са избирали държавен глава – също с предрешен резултат. За княз на 17 април 1879 г. е избран Александър Батенберг, а на 7 юли 1887 г. – Фердинанд Сакскобургготски.)
