15 февруари 2017
В Страсбург Европейският парламент гласува за непопулярното търговско споразумение между Европейския съюз и Канада (СЕТА).
30 октомври 2016
Министър-председателят на Канада Джъстин Трюдо и лидерите на ЕС подписаха търговското споразумение (СЕТА).
26 октомври 2016
Съобщено е, че канадска делегация няма да пътува за Брюксел, където за следващия ден беше планирано подписване на споразумението СЕТА. Въпреки че преговорите в Белгия продължават до последния момент, сделката - в този етап - е провалена.
25 октомври 2016
Правителството одобри подписване на търговско споразумение между ЕС и Канада
24 октомври 2016
Белгийското правителство не е в състояние да подпише търговското споразумение ЕС-Канада (СЕТА) - то е обявено официално, в деня, който беше определен като краен срок. Причина е неотстъпчивостта на властите на Валония. Мишел съобщава решението на председателя на Европейския съвет Доналд Туск.
18 октомври 2016
Белгия няма да подпише търговското споразумение ЕС - Канада, потвърди вицепремиерът й Дидие Рейндерс. Възражения по тази сделка по-рано са изразявали също Австрия, България, Германия, Румъния и Словения.
16 октомври 2016
Многохилядни демонстрации в Мадрид и във Франция против ТТИП, против CETA - по-малката сделка между Канада и ЕС, както и против Споразумението за търговията с услуги (TiSA), включващо ЕС.
3 октомври 2016
Пореден кръг преговори по споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и САЩ започва тази седмица в Ню Йорк. Първият кръг преговори се проведе през юли 2013 година.
22 септември 2016
Последният опит за постигане на споразумение между ЕС и САЩ за свободна търговия преди края на мандата на американския президент Барак Обама се е провалил. Това заключават европейските министри на търговията след срещата им в Братислава.
***
Разговорите за свободна търговия със САЩ трябва да започнат отново под ново име и с различни независими позицииУ - тази идея лансира австрийският министър на икономиката Рейнхолд Митерленер.
20 септември 2016
В Брюксел 6000 души протестират против трансатлантическите търговски споразумения - ТТИП и
СЕТА.
17 септември 2016
В седем германски града бяха организирани протести срещу търговските споразумения на ЕС със САЩ и Канада.
3 септември 2016
Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заявява, че Брюксел ще продължи да преговаря със Съединените щати по споразумението за ТПТИ, тъй като мандатът на ЕК да води тези преговори остава в сила. "Имайки предвид мандата, даден от страните в ЕС на Комисията, ние ще продължим преговорите със САЩ по това споразумение, което ще има положителни ефекти за икономиката и заетостта", казва Юнкер.
30 август 2016
"Франция иска спиране на преговорите (за ТПТИ). Вече няма политическа подкрепа на Франция за тези преговори", заявява френският държавен секретар по външната търговия Матиас Фекл.
29 август 2016
Вашингтон все още държи да се постигне споразумение с ЕС по ТПТИ до края на годината - заявява говорителят на Белия дом Джош Ърнест. Той коментира песимистичното изявление на германския вицеканцлер Зигмар Габриел.
28 август 2016
Преговорите САЩ и ЕС по Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) се провалиха, заяви германският вицеканцлер Зигмар Габриел, който е и министър на икономиката. Думите му в радиоинтервю са следните: "Преговорите със САЩ де факто са провалени, защото европейците не искат да са подчинени на американските искания. Нещата нямат развитие на този фронт".
6 май 2016
Шефът на американската консултантска компания УЛонгвю глобълУ признава, че изтеклата информация за преговорите по ТПТИ поставя бъдещето на документа под въпрос: "Подозирам, че трансатлантическото партньорско споразумение е под сериозен натиск и от двете страни на Атлантика".
3 май 2016
Франция засега няма да подпише търговското споразумение между ЕС и САЩ, известно като ТПТИ или TAFTA, е казва президентът Франсоа Оланд на конференция "Френската левица и управлението". Засягайки темата за много оспорваното от левицата ТПТИ, Оланд е отсича: "На този етап Франция казва "Не".
2 май 2016
Правителството на САЩ е оказвало натиск на Европейския съюз да смекчи или дори да премахне защитата на околната среда и потребителите в преговорите по съвместното споразумение за свободна търговия. Това става ясно от 240-те страници вътрешни документи по споразумението, предоставени на германския вестник "Зюддойче цайтунг" от "Грийнпийс".
1 май 2016
Преговорите за споразумението за свободна търговия между Европа и САЩ са в сериозен застой, като в някои сфери двете страни имат "несъвместими" различия. Това сочат изтекли поверителни документи от преговорите, оповестени от "Гардиън".
25 април 2016
Става известно, че Румъния е готова да "изтъргува" безвизов режим от САЩ, а в замяна да приеме спорното Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции. Не и известно кога и на какво равнище е отправено искането.
24 април 2016
На пресконференция във втория ден от посещението си в Хановер президентът на САЩ Барак Обама се опитва да разсее обществения скептицизъм спрямо трансатлантическата сделка. Подобно послание отправя канцлерът Ангела Меркел.
22 април 2016
Десетки хиляди души от цяла Германия се събраха в центъра на Хановер на протест против споразуменията за свободна търговия между ЕС и САЩ и между ЕС и Канада. Повод е започващото посещение на Барак Обама.
22 февруари 2016
Европейският съюз и Съединените щати започнаха нов кръг преговори по търговското споразумение (ТПТИ). Според източници в Брюксел странитез а първи път ще се съсредоточат върху един от най-спорните въпроси, този за международните арбитражи.
* * * * *
До самия край на 2016 г., а и след това,
Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) ще остава сред големите интриги на световната политика.
Дори е възможно този евентуален бъдещ договор между Европейския съюз и САЩ да натежава все повече в междудържавните отношения.
На видно място в дневния ред
Доста са съществените причини за това. Има защо едни преговори, в които 90 на сто от подробностите са „технически” да бъдат в дневния ред до неща като заплетената кървава криза в Сирия, миграционния поток, труса от Брекзит в ЕС и Великобритания, и изборите в САЩ.
Няколко пъти тази пролет ТПТИ излезе „под прожекторите”. Например една от главните цели на президента на САЩ Барак Обама при посещенията му в Европа в края на април беше настойчиво да лобира за бързото му подписване.
Малко по-късно „Грийнпийс” уреди изтичане на информация за преговорите, държана по-рано в тайна. После една от основните сили в европейската икономика – Франция, обяви, че няма да подпише споразумението в сегашния вид на проекта.
В инициалите
ТПТИ често се бърка редът на буквите. Това не е непременно грешка, както личи от
тематичната статия в Уикипедия. Английската абревиатура за споразумението е
ТТIP от
Transatlantic Trade and Investment Partnership, което преведено буквално дава ТТИП - „Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство“, по значение същото като ТПТИ.
Макар по-рядко се срещат инициалите
TAFTA, където последните три букви идват от
Free Trade Agreement (Споразумение за свободна търговия). Познати са от договаряните по-рано зони за Северна Америя -
NAFTA, и Централна Европа –
CEFTA.
Успоредно с ТПТИ са популярни две други абревиатури.
CETA е
Canada - EU Free Trade Agreement. Това е аналогичното на ТПТИ споразумение на ЕС с Канада. Преговорите по него са практически завършили, но влизането в сила остава проблематично и през есента.
ТПП (
TPP) е споразумението за Транстихоокеанско партньорство (
Trans-Pacific Partnership). През февруари т.г. го подписаха САЩ, Канада, Мексико, Чили и Перу, и 7 страни от Азиатско-Тихоокеанския регион (включително Япония и Австралия, но без Китай), обаче то още не е в сила.
Президентът на САЩ Барак Обама много държи на споразумението, договорено в рамките на двата му мандата. В статия, публикувана неотдавна, той разясни, че благодарение на ТПП
„Америка няма да носи багажа, а ще пише правилата”.
Изненадващо в хода на предизборната кампания в САЩ проличаха разногласия по ТПП в рамките на... Демократическата партия. Кандидатката й Хилъри Клинтън демонстрира повече от хладно отношение към тази договореност.
Споразумение за свободна търговия и икономическо партньорство се подготвя и
между ЕС и Япония. На 26 май, по време на срещата на Г-7 японският премиер Шиндзо Абе каза, че е възможно то да бъде подписано до края на тази година.
Отвъд либерализацията
Либерализацията на международната търговия – и практическата забрана на протекционизма, е трайна тенденция в света след Втората световна война, рязко ускорена от промените към края на XX век.
Резултат от тази тенденция и същевременно неин инструмент е създаването (1994-1995) и развитието на Световната търговска организация (СТО), която установява и поддържа правилата на международния икономически обмен.
Съществуват и договорени от групи държави отделни зони, в които търговията е безмитна и/или освободена от различни други ограничения, които са приети в световен мащаб.
Най-известният пример за такава „зона” е Европейският съюз, в който един от основните принципи е свободното движение на стоки през националните граници.
Какви още пречки има да отпадат в свят, в който търговската практика е освободена в огромна степен? С какви нови мерки чуждестранните пазари могат да станат още по-достъпни за търговци и инвеститори, а стоките и услугите - още по-евтини?
Ясно е, че промените вече няма да се ограничават в самата търговия. Те ще засягат стандартите и правилата на самото производство, както и на цялостната законова, административна и социална рамка, в която то се развива в една или друга страна.
Действително съдържанието на малка част от 24-те глави в проекта за споразумение е "чисто търговско".
Трите големи раздела на документа са посветени на "Достъп до пазарите" (4 глави), "Сътрудничество в регулирането" (12 глави) и "Правила" (8 глави). (Не винаги е ясна логиката на тяхното подреждане.)
И в трите раздела са разпръснати теми, по които преговорите буксуват вече четвърта година и/или такива, срещу които остро възразяват противниците на ТПТИ.
Как да прочетем "бюрокрация"
За илюстрация най-подходящ е вторият раздел, призван «да съкрати бюрократичните ограничения и разходите», и да установи нови правила. Официалната цел на трета глава в него е
"да осигури безопасен внос на храни, животни и растения, като се махнат излишните бюрократични спънки".
Въпросът е коя спънка ще наречем излишна, като знаем например, че Европа се стреми да пази природата и здравето на своите граждани от генно-модифицираните организми (ГМО), докато в САЩ те са общо взето позволени.
В същия раздел повечето глави се отнасят до конкретни промишлени стоки: химия, козметика, пестициди, медицинска техника и лекарства и т.н. Те също приканват към изострено внимание. "Бюрокрация" ли ще бъде наречена
развитата и съгласувана политика на ЕС за защита на потребителите, на тяхното здраве и сигурност?
В твърде много неща е възможно да се посочат с пръст "спънки" пред свободата на търговията и инвестициите. Те може да са екологични стандарти и механизма, норми на трудовото право, социалната сигурност и общественото здравеопазване, или даже стратегически цели в индустриалната политика на една или друга държава.
Подозират ТПТИ, че
може да подкопае дори националните суверенитети. Такъв риск се сочи по-специално в планирания своеобразен „трибунал”, който да разрешава спорове между чуждестранния инвеститор и националното правителство.
Както в цялата действителност на глобализацията, така и в пространството на бъдещото презокеанско споразумение в по-изгодни позиции са по-силните икономики.
Не става дума просто за силните национални икономики. Даже умерени противници на проекта за споразумение смятат, че зад него стоят всесилни мултинационални корпорации.
На другия "полюс" обаче се оказват прекалено много "слаби" фактори, прекалено много най-различни интереси, социално-професионални групи и неправителствени организации. Силата и мащаба на протестите против ТПТИ произтичат тъкмо от този диапазон: от екоактивисти до синдикални обединения, от земеделски ферми и дребни предприятия до притиснати от криза общини, и т.н.
А в началото на тези протести роля изигра и нормалният граждански бунт против потайността, която обвиваше и проекта за споразумението и преговорите за него.
Съгласие с едно наум
По принцип "горните етажи" на Европейския съюз са благосклонни към ТПТИ. Европейският парламент е гласувал мандат да се водят преговори със САЩ, както и с Канада. (ЕП накрая ще трябва и да одобри споразумението, което освен това подлежи на ратификация от всяка страна членка по отделно.)
Официално обявените от Европейската комисия цели на споразумението са:
• Да се открие пазарът на САЩ за фирми от ЕС;
• Да се помогне за съкращаване на бюрократичните ограничения, пред които са изправени фирмите износителки;
• Да се установят нови правила, които да направят по-лесно и по-справедливо да се изнасят и внасят стоки, и да се инвестира през Атлантика.
ЕК обяснява, че ТПТИ ще донесе на Европа
икономически растеж, работни места, по-голям избор на стоки при по-ниски цени, укрепнало влияние в света.
Същевременно комисията вече е добавила и уговорки, така да се каже „едно наум”. Тази промяна е отзвук от масово разпространените опасения и протести против ТПТИ.
Ето откъс от
текста в нейния официален сайт:
ТПТИ
не може да бъде сделка на всяка цена...
Например, ние трябва да гарантираме, че стоките, внесени в ЕС,
ще отговарят на нашите високи стандарти, които:
Защищават здравето и безопасността на хората, и околната среда;
Носят полза за обществото по други начини.
Освен това
правителствата от ЕС напълно поддържат правото си:
Да приемат правила или закони, които предпазват хората и околната среда,
Да управляват обществените служби така, както те желаят.
Но както показа зрелищното – било то и временно - отдръпване на Франция, не всички европейски столици вярват, че ЕК е способна да защити всички тези добре формулирани гаранции.
