"Референдумът не приближи изхода от кризата. На Гърция все така е необходима външна помощ в замяна на която страната все така е длъжна да извърши структурни реформи", заяви вчера председателят на Еврогрупата Йерун Дейселблум. Той подчерта, че новите преговори на Атина с кредиторите ще бъдат трудни.
Какво се очаква да предложи Атина
- Първичният бюджетен излишък. Атина предлага нивата на излишъка да са 1 на сто за тази година, 2 на сто за 2016 г., 3 на сто за 2017 г. и 3,5 на сто от БВП за 2018 г.
- Пенсионните разходи. Гърция предлага да ги намали, за да икономиса 450 до 900 млн. евро тази година (0,25 на сто от БВП) и около 1,8 млрд. евро (1 на сто от БВП) през 2016 г.
- Възрастта за пенсиониране. Гръцката страна ще отстоява исканията си за запазване на помощите към пенсиите, но предлага повишаване на възрастта за пенсиониране на 67 или 62 години с 40 години осигурителен стаж.
- ДДС. За данъка за хотелите Атина предлага ставка от 13 на сто вместо 23 на сто, ръст на ДДС за общественото хранене до 23 на сто (от 13 на сто сега) и ДДС от 13 на сто за електрическия ток. Атина предлага ДДС да се запази на 13 на сто за основните храни, а за останалите да бъде 23 на сто. Правителството ще държи ДДС за островите да остане по-нисък.
- Корпоративният данък. Гърция предлага той да бъде повишена от 26 на 28 на сто.
Към какво се стреми Гърция
Финансовият пакет, към който се стреми Гърция, започва от 29 млрд. евро. Смята се, че това е сумата, която е необходима на гръцката държава, за да покрие финансовите си нужди до края на 2016 г. Възможно е тази сума да бъде увеличена, тъй като Гърция се нуждае и от допълнителни капитали за банките.
Според Атина програмата трябва да обхваща също нуждите на страната и през 2017 г.
За гръцкия дълг - отписване 50%
По въпроса за преструктурирането на гръцкия дълг правителството в Атина държи това да стане чрез преструктуриране на заемите в размер на 130,9 млрд. евро от Европейския фонд за финансова стабилност. Предложението на правителството предвижда заемите от фонда да бъдат разделени на две части - едната да прерасне в нов заем, който да бъде отпуснат при лихва от 5 процента, а остатъкът де факто да бъде отписан. По този начин годишните лихви, които Гърция ще плаща, ще останат непроменени (5 на сто), като ще се отпише 50 на сто от първоначалния дълг.
Премиерът Алексис Ципрас настоя за 30% редукция след преструктурирането на дълга и 20 г. гратисен период.
Резерви към предложението
Анализатори коментират, че еврозоната подхожда с големи резерви към гръцкото правителство. Някои държави не желаят изобщо да навлизат в процедура на преговори, а други предлагат вместо евентуален нов двегодишен заем от Европейския фонд за финансова стабилност на този етап да има една "мостова програма", докато гръцката страна гласува някои от мерките и покаже реална воля за реформи.
Предполага се, че една "мостова програма" за Гърция би могла да възвърне частично ликвидността, предоставяна от ЕЦБ на гръцките банки, а и да осигури необходимите 3,5 млрд. евро за плащания по облигации, държани от ЕЦБ, чийто падеж изтича на 20 юли.
Какво и на кого дължи Гърция до 2020 г. >>
Движение на котировките на гръцки ДЦК >>
Експерт: Летище София трябва да стане хъб 
Солени мартенски сметки за парно и топла вода 
Градинките в София няма да се застрояват 