Щура кметска идея – шут по катаджията

В разгара на спора за частната охрана на градове и села кметовете предложиха и да съставят глоби при превишение на скоростта.

Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) настоя да се промени Законът за движение по пътищата, така че да се разширят правомощията на кметовете и те на практика да регулират движението по пътищата по места.

Тоест кметовете да могат да изземат още едно задължение на МВР, освен охраната.

От почти всички квартали на съответния град или от малките населени места пристигат оплаквания, че колите се движат с прекалено висока скорост и има прекалено много нарушители. Няма как да разчитаме само на МВР да се справи с този проблем. Това каза вчера пред няколко парламентарни комисии кметът на Стара Загора Живко Тодоров. Трябва да се действа модерно, смята кметът – да се поставят камери и да се дадат правомощия кметовете да глобяват.

Така представителите на НСОРБ поискаха от депутатите да им дадат правомощия в закона да монтират стационарни камери със собствени средства, които да контролират за висока скорост.

Какво ще трябва да свършат кметовете

Факт е, че МВР не се справя със събирането на глобите. Несъбрани остават десетки милиони левове. Събираемостта по неофициални данни е между 65 и 70%. Но общините не са дали повод да се смята, че техните кметове ще ги съберат.

Да приемем, че кметството вземе стоп палка или „застане“ зад камерата – тоест поеме работата на Пътна полиция.

Във връзка с глобите ще трябва общината вместо МВР да харчи за пощенски услуги, телефони, за заплати на служители, консумативи и др. Може, за да вземе 50 лв. от нарушител, да похарчи 100 лв.

Над 1 милион документа за неплатени глоби сме изпратили към НАП, каза преди по-малко от година началникът на Пътна полиция комисар Бойко Рановски. Според него основният проблем с ниската събираемост на глобите е връчването на фишовете.

Сега електронните фишове в цялата страна се издават със закъснение, защото не достигат служители в отделните териториални звена на Пътна полиция. В някои областни дирекции забавянето е с месеци. Освен хора, поради липса на финансови средства не достигат и консумативи – хартия, тонери. Тази констатация прави СБА.

Общината ще трябва да напълни инспектората си с още хора или просто трябва да признае, че той сега нищо не върши. Или пък ще създаде фирма, специално за дейността, или пък ще аутсорсва дейността (ако законът й даде и това право)?

Кметството ще се сблъска с шофьорите, НАП и съда...

Много често шофьорите не могат да бъдат открити на адресите им, за да им се връчи препоръчаното писмо с електронния фиш. Тогава от пощенските служби ще връщат писмата в общините (сега в КАТ). Общинските инспектори ще плъзнат по адресите (сега това трябва да правят кварталните полицейски инспектори). Ако нарушителят не бъде открит, глобата от електронния фиш се изпраща за принудително събиране в НАП (1 млн глоби – според комисар Рановски).

Сега мнозина потърпевши критикуват МВР, че не от него, а от НАП разбират за глобата. В този случай обаче водачите са в пълното си право да обжалват пред съда и санкцията може да бъде отменена. Причината, както отбелязва СБА: водачът не е бил уведомен, че е извършил нарушение, и съответно не се е възползвал от правото си да заплати в 14-дневен срок глобата. По този начин му е отнето правото да внесе само 70% от размера на санкцията.

Започва „съдебната“ част. Електронният фиш подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаването му. В едноседмичен срок общинският инспекторат ще трябва да изпрати цялата преписка до съответния районен съд, който трябва да потвърди или не глобата.

Има и тънкости „в занаята“, например разчитането на записите. КАТ не изпращат фишове, ако записът от камерите е неясен – когато заради лоши метеорологични условия не се вижда добре номерът или когато на кадъра с нарушението има два автомобила един до друг. При една такава ситуация не може да се установи кой точно е виновникът и санкцията лесно може да падне в съда.

Общините ще трябва да поемат и плащането на глобите. Към „Пътнa пoлиция" това мoжe дa cтaне изцялo пpeз интepнeт - нa cпeциaлнo cъздaдeн caйт. Общините ще трябва да създадат свой механизъм, достатъчно облекчен.

Камерите ще "изцедят" общините

Кметовете се надяват те да поставят камерите за контрол на скоростта. Ще имат ли ресурс обаче да ги купят, поддържат и обработват информацията? Съмнително е, че ще съберат толкова глоби, за да си възвърнат инвестираните десетки хиляди левове в една само модерна камера, поставена около някой от градовете ( снабдена с инфрачервена светкавица за снимки и през нощта, такива и КАТ има твърде малко).

Не би имало смисъл от „по-евтини“ камери, за които вече се каза, че не разпознават номерата на колите.

Политиците реагираха на искането. От ГЕРБ побързаха да предложат „компромис“ – процент от глобите да отива за тях. Сега 50% от глобите на нарушителите се инвестират в инфраструктура. Процент от този процент можел да отиде за общините.

От БСП набедиха кметовете, че посягат към правомощия на министъра на вътрешните работи и правят пореден опит да приватизират МВР.

Предложението на кметовете да заместят Пътна полиция даде още един повод да се заговори за укрепване на феодални владения по места. Общините наистина могат да помогнат и на себе си, и на гражданите, с нещо с което отдавна инспекторите им трябваше да се заловят: да глобяват за автомобили, накачили се върху тротоарите, и за бричките с „изтекъл срок“. Ако за това е нужна промяна в нормативите – нека бъде направена.

• Виж всички коментари (-)
• коментирай

• Стани фен във Facebook