Макрон и Меркел остават без съюзник след изборите в Италия
Поради редица причини случилото на изборите в Италия е ярка илюстрация на състоянието на европейската интеграция.
В Германия най-после след 5 месеца беше съставено правителство, след като Германската социалдемократическа партия (SPD) се съгласи на коалиция с консервативния Християндемократически съюз (CDU) и баварската й сестринска партия Християнсоциален съюз (CSU).
Избирателите в Италия обаче гласуваха за евроскептични, дори анти-ЕС насочени партии, посочва Йозеф Янинг от Берлинския офис на Европейския съвет за външна политика.
Докато немският вот отваря възможността за обсъждането на европейски реформи, италианските избори изглежда я затварят. Който и да застане начело на следващото италианско правителство, той ще е консуматор, но не и архитект на реформи.
Меркел: С ”Божията помощ” в 4-ия мандат
Четвъртото правителство на Ангела Меркел поставя Европа в основата на своята програма, но не защото иска да е също толкова амбициозно по въпроса за реформата на ЕС колкото е френският президент Емануел Макрон. Кабинетът на Меркел по-скоро се води от две други съображения.
На първо място, „дългът към Европа“ легитимира рязката промяна в поведението на SPD – от отказа за участие в поредната широка коалиция към присъединяването към такава. Европа трябва да се подсили, а това изисква стабилно мнозинство в немския парламент. Европа е това, което разделя играчите в немската политика на „ние“ и „те“.
Второ, европейската реформа е важна за Германия, защото е важна за Макрон. От немска гледна точка, той може да постигне това, което Саркози и Оланд обещаха, но не успяха да направят.
Програмата му за вътрешната реформа е твърде важна, за да позволи Германия тя да бъде отслабена заради провал на плана му за реформа на ЕС.
За Меркел и правителството й не е необходимо Макрон да постига невероятни успехи (а и не трябва от гледна точка на немските интереси), но в никакъв случай не трябва да се проваля.
Новото немско правителство е готово да инициира някои реформи в еврозоната и фискалната политика като създаването на постоянен Европейски валутен фонд (изначално немска идея) и нов бюджет за финансиране на структурни реформи (въпреки че Берлин би предпочел идеята да е отворена за всички страни членки, а не само за 19-те от Еврозоната).
Същата е позицията на Германия по външната сигурност – нито PESCO, нито френската инициатива за по-силна Европа ще решат проблема на Германия, но и двете изглеждат достойни за подкрепа.
Франция се нуждае от силни партньори, за да балансира силата на Германия, а Италия е най-важният от тях. Германия също се нуждае от силни съмишленици. Традиционно това винаги е била Италия като голяма страна-членка, заинтересована от подсилването на европейските институции.
Заради това изборите в Италия са такава пречка за френско-немския план.
Пробивът на евроскептици в Италия
Въпреки че одобряват финансовите аспекти на френската програма за реформи в ЕС, нито „5 звезди“, нито „Лигата“ подкрепят условността и рамката, при която ще се извършват трансферите на фондове. И двете партии отказват външна намеса от Берлин и Брюксел, а кампанията им беше насочена към противоположното на това, което може да бъде подкрепено чрез еврофондове. Освен това те нямат интерес от стария немско-италиански стремеж към „все по-тесен съюз“ и Европейска конституция.
Политиката обаче е само част от проблемите на Италия. Състоянието на икономиката на Италия, публичните финанси и качеството на управление са по-съществени в контекста на реформите.
Италия е страната, в която пристигат повечето бежанци, което претоварва капацитета на държавата. За да бъдат успешни, европейската политика по миграция и Европейската гранична охрана се нуждаят от активното участие на Италия.
Какви други варианти остават за Берлин и Париж в такъв случай?
Ирландия се нуждае от повече подкрепа за Брекзит отколкото самата тя може да окаже по дневния ред за реформите. Португалия направи каквото можа, за да се справи с финансовата си криза, но все още е уязвима. Най-големият възможен принос на Гърция е да не се появява в заглавията на вестниците. Малта е твърде малка, а Кипър е по-скоро спънка.
България и Румъния са заети с въпроса за върховенството на закона, борбата с корупцията и подготовката за Шенген, което не оставя неангажиран политически капитал.
Вишеградската група се обявява срещу всякакво задълбочаване на интеграцията. Словакия е може би единственото изключение, но само по отношение на немския план за Еврозоната. Балтийските страни изглеждат отворени и готови за сътрудничество, но нямат необходимата тежест да убедят останалите. Те биха могли да се включат в коалиция, но не могат да изградят такава.
Това изключване на потенциални партньори може да звучи цинично, но отразява проблемите на Макрон и Меркел. Единственият друг останал център на сила е групата на „богатите седем“ – Скандинавските страни, Бенелюкс и Австрия. Тези държави имат финансовия ресурс за действие, но в четири от тях коалиционни партньори в правителствата са изразено евроскептични или националистически партии. При тях е по-лесно да постигнат консенсус по това какъв ЕС не искат.
Европа не е изключение за горчивите уроци на „политиката през пръсти“. Статуквото се оказа невъзможно в няколко значими области от европейската политика, но европейската политика не е настроена в режим за велики открития.
Сега не е моментът да измисляме наново Европа, въпреки че изглежда решаващо малките стъпки, които могат да бъдат предприети по фискалните и валутни проблеми, миграцията и сигурността да бъдат предприети наистина. Това сега е основното предизвикателство пред Меркел и Макрон.
В Германия най-после след 5 месеца беше съставено правителство, след като Германската социалдемократическа партия (SPD) се съгласи на коалиция с консервативния Християндемократически съюз (CDU) и баварската й сестринска партия Християнсоциален съюз (CSU).
Избирателите в Италия обаче гласуваха за евроскептични, дори анти-ЕС насочени партии, посочва Йозеф Янинг от Берлинския офис на Европейския съвет за външна политика.
Докато немският вот отваря възможността за обсъждането на европейски реформи, италианските избори изглежда я затварят. Който и да застане начело на следващото италианско правителство, той ще е консуматор, но не и архитект на реформи.
Меркел: С ”Божията помощ” в 4-ия мандат
Четвъртото правителство на Ангела Меркел поставя Европа в основата на своята програма, но не защото иска да е също толкова амбициозно по въпроса за реформата на ЕС колкото е френският президент Емануел Макрон. Кабинетът на Меркел по-скоро се води от две други съображения.
На първо място, „дългът към Европа“ легитимира рязката промяна в поведението на SPD – от отказа за участие в поредната широка коалиция към присъединяването към такава. Европа трябва да се подсили, а това изисква стабилно мнозинство в немския парламент. Европа е това, което разделя играчите в немската политика на „ние“ и „те“.
Второ, европейската реформа е важна за Германия, защото е важна за Макрон. От немска гледна точка, той може да постигне това, което Саркози и Оланд обещаха, но не успяха да направят.
Програмата му за вътрешната реформа е твърде важна, за да позволи Германия тя да бъде отслабена заради провал на плана му за реформа на ЕС.
За Меркел и правителството й не е необходимо Макрон да постига невероятни успехи (а и не трябва от гледна точка на немските интереси), но в никакъв случай не трябва да се проваля.
Новото немско правителство е готово да инициира някои реформи в еврозоната и фискалната политика като създаването на постоянен Европейски валутен фонд (изначално немска идея) и нов бюджет за финансиране на структурни реформи (въпреки че Берлин би предпочел идеята да е отворена за всички страни членки, а не само за 19-те от Еврозоната).
Същата е позицията на Германия по външната сигурност – нито PESCO, нито френската инициатива за по-силна Европа ще решат проблема на Германия, но и двете изглеждат достойни за подкрепа.
Франция се нуждае от силни партньори, за да балансира силата на Германия, а Италия е най-важният от тях. Германия също се нуждае от силни съмишленици. Традиционно това винаги е била Италия като голяма страна-членка, заинтересована от подсилването на европейските институции.
Заради това изборите в Италия са такава пречка за френско-немския план.
Пробивът на евроскептици в Италия
Въпреки че одобряват финансовите аспекти на френската програма за реформи в ЕС, нито „5 звезди“, нито „Лигата“ подкрепят условността и рамката, при която ще се извършват трансферите на фондове. И двете партии отказват външна намеса от Берлин и Брюксел, а кампанията им беше насочена към противоположното на това, което може да бъде подкрепено чрез еврофондове. Освен това те нямат интерес от стария немско-италиански стремеж към „все по-тесен съюз“ и Европейска конституция.
Политиката обаче е само част от проблемите на Италия. Състоянието на икономиката на Италия, публичните финанси и качеството на управление са по-съществени в контекста на реформите.
Италия е страната, в която пристигат повечето бежанци, което претоварва капацитета на държавата. За да бъдат успешни, европейската политика по миграция и Европейската гранична охрана се нуждаят от активното участие на Италия.
Какви други варианти остават за Берлин и Париж в такъв случай?
Ирландия се нуждае от повече подкрепа за Брекзит отколкото самата тя може да окаже по дневния ред за реформите. Португалия направи каквото можа, за да се справи с финансовата си криза, но все още е уязвима. Най-големият възможен принос на Гърция е да не се появява в заглавията на вестниците. Малта е твърде малка, а Кипър е по-скоро спънка.
България и Румъния са заети с въпроса за върховенството на закона, борбата с корупцията и подготовката за Шенген, което не оставя неангажиран политически капитал.
Вишеградската група се обявява срещу всякакво задълбочаване на интеграцията. Словакия е може би единственото изключение, но само по отношение на немския план за Еврозоната. Балтийските страни изглеждат отворени и готови за сътрудничество, но нямат необходимата тежест да убедят останалите. Те биха могли да се включат в коалиция, но не могат да изградят такава.
Това изключване на потенциални партньори може да звучи цинично, но отразява проблемите на Макрон и Меркел. Единственият друг останал център на сила е групата на „богатите седем“ – Скандинавските страни, Бенелюкс и Австрия. Тези държави имат финансовия ресурс за действие, но в четири от тях коалиционни партньори в правителствата са изразено евроскептични или националистически партии. При тях е по-лесно да постигнат консенсус по това какъв ЕС не искат.
Европа не е изключение за горчивите уроци на „политиката през пръсти“. Статуквото се оказа невъзможно в няколко значими области от европейската политика, но европейската политика не е настроена в режим за велики открития.
Сега не е моментът да измисляме наново Европа, въпреки че изглежда решаващо малките стъпки, които могат да бъдат предприети по фискалните и валутни проблеми, миграцията и сигурността да бъдат предприети наистина. Това сега е основното предизвикателство пред Меркел и Макрон.
Последно в По света
- 19.04 Иракските ВВС удариха позиции на ИДИЛ в Сирия 19.04.18 Иракските военновъздушни сили нанесоха днес смъртоносни удари по позиции на джихадистката групировка "Ислямска държава" в Сирия.
- 19.04 7-ми ден протести: Армения въстана срещу Саркисян 19.04.18 Десетки демонстранти са арестувани днес в Ереван покрай протестите срещу бившия президент на Армения Серж Саркисян, станал премиер с по-силни правомощия.
- 19.04 Сирия даде на Русия две невзривили се US крилати ракети 19.04.18 Две невзривили се крилати ракети от ударите на САЩ, Великобритания и Франция по Сирия от 14 април са намерени от сирийски военни и предадени на Русия.
- 19.04 Фейсбук добавя нови настройки на защита на личните данни 19.04.18 Фейсбук добавя нови настройки на защита на личните данни, за да се съобрази с новите европейски правила.
- 19.04 НАТО губи важен руски доставчик на самолети 19.04.18 Руската транспортна авиокомпания "Волга-Днепър" се е отказала да продължи договора си с НАТО за транспорт на военни товари със своите самолети Антонов-124.
- 18.04 ЕП реши: Евроизбори на 23-26 май догодина 18.04.18 Изборите за евродепутати ще бъдат между 23 и 26 май догодина, реши днес Европейският парламент.
- 18.04 Евакуация в Берлин на 20 април заради бомба 18.04.18 Ще има евакуация в Берлин на 20 април 2018 г., поради неексплодирала бомба от Втората световна война.
- 18.04 Русия призна, че е блокирала милиони IP адреси 18.04.18 Шефът на руския комуникационен регулатор призна, че милиони IP адреси са били блокирани при безрезултатен засега опит за спиране на приложението Телеграм.
- 18.04 Ердоган обяви предсрочни избори на 24 юни 18.04.18 Турският президент Реджеп Тайип Ердоган съобщи, че предсрочни президентски и парламентарни избори в Турция ще се произведат на 24 юни.
Патриарх Неофит в болница, но в стабилно състояние
Зравословното състояние на патриарх Неофит е стабилизирано и се подобрява.