Делото беше образувано по искане на национално представителните работодателски организации Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес (БСК) и Българска търговско-промишлена палата (БТПП). Те оспориха постановлението на правителството, като основният им мотив бе, че не се е поровела задължителната съгласувателна процедура в рамките на НСТС.
Преди дни от бизнес организации обявиха, че решението за минималната заплата ще бъде процедурно, а тяхната реакция е била единствено да покажат на правителството, че трябва плътно да спазва закона.
Становището на правителството, изказано от ресорния вицепремиер Ивайло Калфин, е, че увеличението на минималната работна заплата е обсъдено в рамките на дискусиите по бюджета за тази година.
"Нормално би било през цялата година да се запази минималната работна заплата в размер на 360 лева", каза пред БНР председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев.
Той обясни, че последните препоръки на Съвета на Европа държат да се търси баланс между подпомагане на заетостта и конкурентоспособността, от една страна, и защита на трудовите доходи, от друга.
Съветът смята, че този баланс е нарушен заради покачването на минималната работна заплата, без ясна система и правила, което поражда несигурност.
"Затова този диалог не е излишен. Би било мъдро да се мисли дали от 1-ви юли да се увеличава минималната работна заплата допълнително, тъй като актуализираната средносрочна макроикономическа прогноза на правителството сочи само 1,4 ръст на БВП, компенсация на 1 зает от 1,8% и средногодишна дефлация – 0,6% и изведнъж ръст на минималната заплата от близо 12%. Това е средно над 10 пъти повече. Този ръст е необоснован", смята Велев.
Йоанис Партениотис, вицепрезидент на КТ "Подкрепа", заяви, че МРЗ трябва да е 380 лева от юли и според него позицията на министър Калфин е стъпка в правилната посока.
Линията на бедност за 2015 година е 286 лева. Ако стъпим на сегашния размер на минималната заплата – 360 лева, се получава, че българинът, който получава минимално възнаграждение, пада под тази линия на бедност и получава чисти 282 лева, след като му се приспаднат здравни, социалните осигуровки и данък общ доход. При увеличаване на минималната заплата с 20 лева от 1-ви юли, българинът, получаващ минимална заплата, ще взема 297 лева – с 11 лева и стотинки над прага на бедност, обясни синдикалният представител.
Експерт: Летище София трябва да стане хъб 
Солени мартенски сметки за парно и топла вода 
Градинките в София няма да се застрояват 