Николай Василев: Може банкови среди да ни спъват за еврото
- Господин Василев, темата за приемането на еврото е една от най-коментираните и то не от днес, а от години. В ЕС има държави, които са приели еврото, и такива, които не са. Чехи и унгарци, например, не го искат, ние желаем приемането му. Защо има такива разлики, каква е причината?
- Дали една държава иска или не иска еврото няма връзка с това колко тази държава е добре икономически. Разбира се, че има примери за страни, които не искат общата валута, но това не трябва да определя нашето решение. Всеки си избира пътя на развитие, така, както ние избрахме валутния борд. През 1996-1997 г. светът ни наложи тази мярка, защото нашите управляващи в лицето на централната банка и правителството тогава не бяха в състояние да управляват страната правилно и модерно. Ако нямахме валутен борд, и до днес щяхме да продължаваме със старите грешни практики. Не е необходимо винаги да сме на последно място – не сме в еврозоната, не сме в Шенген, не сме в Европейската космическа агенция, най-бедни сме, смятат ни и за най-корумпирани.
- Кои са съществените въпроси около приемането ни в еврозоната?
- Според мен те са два. Единият е свързан с банковата сфера. Ако има професионално лоби, което неофициално слага прът в колелата на еврото в България, то е част от банкови среди. Не казвам, че това се отнася до целия банков сектор, но има хора, които предпочитат Европейската централна банка да не наднича в техния двор. Ако ЕЦБ ни наблюдаваше, една банка нямаше да фалира преди 3 години, проблемът щеше да е забелязан и решен. Харесвам българските банки, и моите пари са в български банки, но този сектор трябва да помага, а не да пречи на приемането на еврото.
- Има ли друг съществен въпрос?
- Ако искаме да сме в нормалните държави, да ни уважават, да могат децата ни да учат по целия свят, да се движим само с лична карта и без проверки в Европа, да ходим без визи до Канада и да имаме възможност да правим бизнес навсякъде, трябва да сме като другите – словаци, латвийци, естонци. Не стига, че понякога не ни искат и ни приемат за по-ниска категория, но и ние не полагаме усилия да преминем на друго ниво и бягаме от еврото. Какво налага миниатюрна държава като нашата да има собствена валута? По тази логика град като Пловдив може да поиска да има отделна валута. Дори Европа, взета като цяло, не е толкова значима в световен икономически план. Европа през този век се очертава да бъде един от най-бавните континенти, но все пак е по-добре да хванем бавния влак, отколкото да продължим да чакаме на провинциалната гара.
- Имало ли е шанс да приемем еврото досега, да се качим на влака, както Вие казвате?
- Трябваше да кандидатстваме още след 2007 г. Досега вече щяхме да сме приели еврото и да сме забравили за старата валута.
- Какви са ни шансовете сега, при условие че има лобистки интереси, които пречат на процеса?
- Винаги ще има гласове против, но като държава трябва да сме наясно към кой отбор искаме да принадлежим. Правителството трябва сериозно да декларира това като приоритет и да оказва необходимия натиск върху институциите и върху банковия надзор всички да си свършат работата. Ако и през 1997-2005 г. се ослушвахме и разсъждавахме дали и как вместо да действаме, още щяхме да чакаме членство в ЕС, а не да сме председател на Съвета на Европейския съюз. -Значи няма алтернатива приемането на еврото? - Има алтернатива, тя се нарича Молдова и Беларус. Можем винаги сами да се слагаме на опашката на всеки процес. Аз обаче смятам, че е по-добре сега да изпреварим отличниците Чехия и Унгария.
Благодаря Ви за това интервю.
- Дали една държава иска или не иска еврото няма връзка с това колко тази държава е добре икономически. Разбира се, че има примери за страни, които не искат общата валута, но това не трябва да определя нашето решение. Всеки си избира пътя на развитие, така, както ние избрахме валутния борд. През 1996-1997 г. светът ни наложи тази мярка, защото нашите управляващи в лицето на централната банка и правителството тогава не бяха в състояние да управляват страната правилно и модерно. Ако нямахме валутен борд, и до днес щяхме да продължаваме със старите грешни практики. Не е необходимо винаги да сме на последно място – не сме в еврозоната, не сме в Шенген, не сме в Европейската космическа агенция, най-бедни сме, смятат ни и за най-корумпирани.
- Кои са съществените въпроси около приемането ни в еврозоната?
- Според мен те са два. Единият е свързан с банковата сфера. Ако има професионално лоби, което неофициално слага прът в колелата на еврото в България, то е част от банкови среди. Не казвам, че това се отнася до целия банков сектор, но има хора, които предпочитат Европейската централна банка да не наднича в техния двор. Ако ЕЦБ ни наблюдаваше, една банка нямаше да фалира преди 3 години, проблемът щеше да е забелязан и решен. Харесвам българските банки, и моите пари са в български банки, но този сектор трябва да помага, а не да пречи на приемането на еврото.
- Има ли друг съществен въпрос?
- Ако искаме да сме в нормалните държави, да ни уважават, да могат децата ни да учат по целия свят, да се движим само с лична карта и без проверки в Европа, да ходим без визи до Канада и да имаме възможност да правим бизнес навсякъде, трябва да сме като другите – словаци, латвийци, естонци. Не стига, че понякога не ни искат и ни приемат за по-ниска категория, но и ние не полагаме усилия да преминем на друго ниво и бягаме от еврото. Какво налага миниатюрна държава като нашата да има собствена валута? По тази логика град като Пловдив може да поиска да има отделна валута. Дори Европа, взета като цяло, не е толкова значима в световен икономически план. Европа през този век се очертава да бъде един от най-бавните континенти, но все пак е по-добре да хванем бавния влак, отколкото да продължим да чакаме на провинциалната гара.
- Имало ли е шанс да приемем еврото досега, да се качим на влака, както Вие казвате?
- Трябваше да кандидатстваме още след 2007 г. Досега вече щяхме да сме приели еврото и да сме забравили за старата валута.
- Какви са ни шансовете сега, при условие че има лобистки интереси, които пречат на процеса?
- Винаги ще има гласове против, но като държава трябва да сме наясно към кой отбор искаме да принадлежим. Правителството трябва сериозно да декларира това като приоритет и да оказва необходимия натиск върху институциите и върху банковия надзор всички да си свършат работата. Ако и през 1997-2005 г. се ослушвахме и разсъждавахме дали и как вместо да действаме, още щяхме да чакаме членство в ЕС, а не да сме председател на Съвета на Европейския съюз. -Значи няма алтернатива приемането на еврото? - Има алтернатива, тя се нарича Молдова и Беларус. Можем винаги сами да се слагаме на опашката на всеки процес. Аз обаче смятам, че е по-добре сега да изпреварим отличниците Чехия и Унгария.
Благодаря Ви за това интервю.
Последно в ДИРектен разговор
- 11.04 Георги Марков: Унгария даде ясен знак на Европа 11.04.18 Преизбирането за трети път за премиер на Унгария на Виктор Орбан е венец на 30-годишната му политическа активност.
- 5.04 Има дупка в законодателството за стратегическите сделки 5.04.18 Ние имаме категорична дупка в законодателството, нужни са два закона, за да бъдат контролирани стратегически сделки от държавата, в това число и тези в ЕРП-тата
- 4.04 Държавата в сделката с ЧЕЗ? Абсурд, който не се случи 4.04.18 Сагата около евентуалното участие на държавата в сделката с активите на ЧЕЗ в България приключи.
- 31.03 Първан Симеонов за Скрипал: България реагира като балансьор 31.03.18 Това е в стила на политиката, която България води - на балансьор. За отбелязване е куража на премиера Борисов. Този ход няма да доведе до разцепване в ГЕРБ.
- 31.03 Дайнов за Скрипал: Изборът, който направи България е гибелен 31.03.18 Управляващите вкупом се опитват да ни откачат от Запада – и съответно да ни прикачат към Русия – в най-неудачния възможен момент.
- 11.03 Д-р Абуаси: „Ислямска държава“ се реорганизира 11.03.18 Засега „Ислямска държава“ и другите терористични организации използват България като транзитна държава, а не като основна цел.
- 8.03 Самуел Ардити: Битката ще е за Северен Израел 8.03.18 Известният общественик Самуел Ардити смята, че войната между Израел и Иран не само е възможна, но и че вече е започнала. Дори предрече Армагедон...
- 7.03 Йордан Опиц: Не съм изневерил на държавата, тя ми изневери 7.03.18 Една от най-дискутираните теми днес е трябва ли да бъде променен законът за защита на частната собственост и личната неприкосновеност
- 5.03 Експерт: Кирилицата трябва да се нарича българска 5.03.18 24 май трябваше да е сред най-големите акценти на българското европредседателство, да покажем, че кирилицата всъщност трябва да се нарича българска азбука.
Патриарх Неофит в болница, но в стабилно състояние
Зравословното състояние на патриарх Неофит е стабилизирано и се подобрява.