"Спешните отделения в болниците се намаляват, тъй като в 30% от случаите не изпълняват спешна функция. Много често, когато пациентите не успеят да намерят личния си лекар или не могат да получат обслужване в извънболничната помощ, отиват в спешните кабинети, но така разходите за лечебните заведения се покачват страшно много", заяви Константинов.
Той изтъкна, че спешните отделения в болниците са започнали да функционират преди 3 години и скокът в болничните хоспитализации е невероятен.
„Аз не мисля, че преди 2006 г. сме имали голям проблем и хората са оставали на улицата и са мрели там. Говорим за спешните отделения в болниците, които се намаляват, тъй като те не изпълняват спешна функция", уточни здравният министър, цитиран от Дарик.
Спешна помощ трябва да се търси само при животозастрашаващи състояния като при катастрофа или инфаркт, категоричен е Стефан Константинов.
"Общо взето хората знаят кога да потърсят линейка и кога да отидат в болница", добави обаче той.
При лека температура или настинка, пациентът трябва да отиде при личния си лекар в дежурните кабинети в извънболничната помощ. Ако специалистът там не може да помогне, той ще пренасочи болния към спешна помощ. Според Стефан Константинов това няма да доведе до прехвърляне от лекар на лекар и пациентите няма да бъдат връщани, ако отидат директно в болницата.