Какъв е шансът пред Желяз Андреев?

Правителството и лично премиерът Бойко Борисов се намесиха в случая с 29-годишния Желяз Андреев, над когото надвисна екстрадиция и присъда в САЩ.

Както вече е известно, американските власти обвиняват Желяз в участие в заговор за нарушаване на ембаргото на Сирия.

Въпросът се превърна в национален, даже във въпрос на защита на суверенитет. Днес от 18 часа в София и в други градове в страната, даже и в Лондон ще се проведат протести в подкрепа на Желяз Андреев. Хиляди хора са заявили във "Фейсбук", че ще присъстват на протестите пред Съдебните палати в София и Добрич, които се провеждат под надслов: "Да спрем екстрадирането на Желяз Андреев!".

Желяз Андреев излезе на свобода след няколко дни в ареста, като заяви, че за момента се чувства удовлетворен – той е с мярка за неотклонение „подписка“, която прокуратурата има право да протестира, но няма да го направи, както обяви днес. Съдът в Добрич прецени, че статутът му във фирмата, която се разследва за нарушаване на ембаргото срещу Сирия, не му е позволявал да взима решения. 

Какво обаче показва правото

Решението на добричкия съд е по процедурата. Тепърва предстои делото по същинското искане за екстрадиция и там българският съд може да иска от американската страна редица документи, обясни по БНР адвокат Златка Стефанова, защитник навремето на Гергана Червенкова, която преди шест години също беше в процедура по екстрадиция по искане на САЩ. Адвокатът хвърли светлина какво ще преценява българският съд преди да реши да бъде ли екстрадиран Желяз или не.

Българският съд няма да преценява дали Желяз е виновен или не, а само как са комплектувани документите, които идват от САЩ, дали процедурно искането за екстрадиция отговаря на закона и договореностите между двете страни. Съдът ще преценява: "дали това престъпление може да се тълкува като политическо, дали ще бъде съдено от съд, който може да бъде тълкуван като извънреден, дали е изтекла давност, дали е настъпила амнистия. Това, което изтече като информация по медиите е, че заповедта за задържането му е от 2016 година, което означава, че между 2016-а и 2018-а, когато е издадена Червената бюлетина, могат да са настъпили някакви обстоятелства в Щатите, които да препятстват сега предаването на Желяз", обясни адв. Стефанова.

Но дори българският съд да прецени, че нещо в документите не е наред и откаже да екстрадира Желяз Андреев, решението няма да бъде окончателно. САЩ могат да поискат отново той да бъде предаден малко след съдебния отказ.

Адвокатът открои като водещ въпросът има ли "двойна наказуемост" и отбеляза, че той ще бъде преценен в производството по същество.

Двойната наказуемост е наказание, предвидено за едно и също престъпление в двете държави. Въпросът се поставя във връзка с това дали ембаргото, наложено от САЩ на Сирия, може да се смята за престъпление в България, защото към онзи момент – 2013-2014 година ЕС и България не са били наложили ембарго на Сирия, обясни адв. Стефанова.

Но от мотивите на първоинстанционния съд не могат да се правят изводи за основното производство, направи уточнение адвокатът. Все още не са представени всички документи, възможно е да не са предоставени и текстовете на американския закон, което ще даде яснота към кои престъпления се приравнява обвинението, стана ясно от думите на Стефанова.

Какво трябва да се направи

Адвокат Стефанова е категорична, че Желяз Андреев, а и другите разследвани българи, трябва да се свържат с адвокати в САЩ, „защото не тук, а в САЩ ще се решава въпросът за вината“.

Вече се разбра, че собствениците на фирмата "АВ Троникс", за която в България е работил Желяз, вече са осъдени в САЩ, след като се признали за виновни, и са получили минимални присъди от по 2 г. затвор. Докато българите ги грозели 20.
Прокуратурата днес съобщи, че е поискана екстрадицията на още четирима българи.

САЩ искат още 4-ма. Цацаров отказа да ги арестува >>

Каквото зависи от държавата, тя започна да го прави, може би и заради обществения натиск. В МВнР беше извикан за обяснение американският посланик Ерик Рубин. Среща на високо ниво българската държава ще поиска и в Държавния департамент.

Да се променя ли договорът за екстрадиция

Вече се чуха гласове за преразглеждане на договора за екстрадиция и правна помощ със САЩ.  Екстрадицията на български граждани за САЩ се регулира от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест и от Договора за екстрадиция между правителствата на Република България и САЩ, ратифициран на 23 април 2008 година, влязъл в сила на 21 май 2009 година.

Въпросът за екстрадицията е въпрос на доверие между съответните две страни, изтъкна адв. Стефанова.

„Производство по екстрадиция е така замислено, че то е сътрудничество между държавите за предаване на дадено лице за съдене или за изпълнение на наказанието в друга присъда. Със САЩ ние имаме договор за правна помощ и поради това такава екстрадиция може да бъде извършена, при положение че са налице основания в нашия закон за екстрадицията и за европейската заповед за арест“, обясни адвокатът. Тя отбеляза, че правилата са замислени, описани и подписани така, че да няма значение местоположението. Тоест, екстрадицията да е еднакво възможна и безпроблемна, независимо дали тя се иска от съд в Ню Йорк, а лицето се намира в София, Добрич или друг американски град.

• Виж всички коментари (-)
• коментирай

• Стани фен във Facebook