Къде е възможен ”горещ инцидент” в Егейско море
Това понятие прави препратка към кризата край скалистите острови Имия/Кардак от 1996 г., а в същото време подсилва страховия синдром не само сред обществото, но и сред политиците.
Още повече, че все по-често медии и политици тръбят, че вероятността от "горещ инцидент" вече фигурирала в дневния ред.
Инцидентът с гръцкия кораб край Имия/Кардак миналия месец, заловените двама гръцки военнослужещи в Турция, както и за малко нестаналия сблъсък на турски военен кораб със сондажен плавателен съд на италианската компания ЕНИ, която търси газ в кипърската икономическа зона, създадоха климат на напрежение.
Последният епизод с катера на турската брегова охрана на остров Хиос потвърди, че вече е налице "хибридна война", предприета от Турция спрямо Гърция.
Въпреки оценката на заместник външния министър Йоргос Катрунгалос, че Турция не ще се стреми към "горещ инцидент" в Егейско море, министерството на отбраната и въоръжените сили на Гърция са в състояние на готовност, за да посрещнат евентуални турски предизвикателства, дори и "горещ инцидент", провокиран от нея.
Натискът, който Анкара оказва в исторически план има своята динамика, но в настоящия момент агресивните й действия преследват една единствена цел - да откъснат Гърция от случващото се в кипърската икономическа зона.
В този смисъл никой не може да изключи вероятността турците да се стремят към някакъв вид диверсия, в момент когато международният фактор изглежда не действа възпиращо. Западняците се гневят на Ердоган, но не искат да загубят Турция. Флиртът с Путин, които през последните дни доминираше на международната сцена, е кошмарен за САЩ и Европа.
В тази нестабилна обстановка "горещ инцидент" не е невъзможен. В Генералния щаб не изключват подобно нещо. Според някои информации от 1996 г. насам /когато Гърция и Турция бяха на ръба на войната за двете безлюдни островни скали Имия/Кардак/ тревогата никога не е била толкова голяма.
Това е и заключението от съвещанието на министъра на отбраната с началниците на главните щабове на трите вида войски, на която са били обсъдени всички възможни сценарии, пред които биха могли да се изправят въоръжените сили в следващите месеци.
Общо е мнението, че балансът на силите в Егейско море не е от полза за Гърция. Гръцката възпираща мощ е намаляла заради икономическата криза, а всичко показва, че следващите години ножицата ще се отвори още повече.
Въпреки това, гръцките сили все още имат способността да нанесат катастрофални удари по евентуален нападател, независимо от изхода на конфликта.
В случай че остров или островната скала бъде внезапно нападната от турска страна, защитата й се предвижда да бъде поета от специалната част от командоси МАК, създадена през 1997 г. в резултат на кризата край Имия/Кардак.
Гръцкото щабно ръководство е разработило и сценарии за това къде би могло да се случи такъв горещ инцидент. Три са районите, които Турция си е поставила като свои мишени. Първият се намира в централната част на Егейско море и в близост до островите Инусес, Хиос, Лесбос.
Този избор е направен така, защото ако турската страна постави под контрол едно малко островче, като например, островчето Панагия близо до Инусес, по този начин тя би създала един силен свършен факт, който би използвала след това, за да накара Атина да седне на масата за преговори от неизгодна позиция.
Второто съмнително място се намира край островите Имия/Кардак. Това са островите Агатониси и Фармакониси, които често се оказват в неформална морска блокада от турска страна.
Третият спорен район е остров Кастелоризо, който в последно време непрестанно е под своеобразна морска блокада, а турски кораби там не спират да провеждат учения и да поддържат високо ниво на напрежение.
Това е и причината, поради която в този морски район има постоянно присъствие на гръцки подводници. И на трите места има силно турско раздвижване и провокации. В същите тези райони вече са регистрирани безброй нарушения на въздушното пространство, на териториалните води, а също и напрегнати ситуции в морето между кораби на турската брегова охрана и пристанищната гръцка полиция или военноморския флот.
Увеличаването на патрулните кораби в тази част на Егейско море е сред превантивните мерки, предприети от правителството в Атина. В състояние на повишена готовност се намира и гръцката противовъздушна отбрана.
В тази "хибридна война", която вече е в ход, се смята за твърде вероятно Турция не само да предприеме някакъв вид агресия, но и да отвори кранчето и да пусне вълната от бежанци и мигранти към гръцките острови. През последните дни голямо безпокойство буди значителното нарастване на броя на пристигналите чужденци по островите. Тревогата се подсилва и от затоплянето на времето.
Според някои информации сериозно се проучва и сценарий, при който турците биха могли да извършат десант на някои гръцки безлюден скален остров и този десант да не е обезателно от войници, а от рибари или овчари, които да бъдат защитени от военноморски сили.
Още повече, че все по-често медии и политици тръбят, че вероятността от "горещ инцидент" вече фигурирала в дневния ред.
Инцидентът с гръцкия кораб край Имия/Кардак миналия месец, заловените двама гръцки военнослужещи в Турция, както и за малко нестаналия сблъсък на турски военен кораб със сондажен плавателен съд на италианската компания ЕНИ, която търси газ в кипърската икономическа зона, създадоха климат на напрежение.
Последният епизод с катера на турската брегова охрана на остров Хиос потвърди, че вече е налице "хибридна война", предприета от Турция спрямо Гърция.
Въпреки оценката на заместник външния министър Йоргос Катрунгалос, че Турция не ще се стреми към "горещ инцидент" в Егейско море, министерството на отбраната и въоръжените сили на Гърция са в състояние на готовност, за да посрещнат евентуални турски предизвикателства, дори и "горещ инцидент", провокиран от нея.
Натискът, който Анкара оказва в исторически план има своята динамика, но в настоящия момент агресивните й действия преследват една единствена цел - да откъснат Гърция от случващото се в кипърската икономическа зона.
В този смисъл никой не може да изключи вероятността турците да се стремят към някакъв вид диверсия, в момент когато международният фактор изглежда не действа възпиращо. Западняците се гневят на Ердоган, но не искат да загубят Турция. Флиртът с Путин, които през последните дни доминираше на международната сцена, е кошмарен за САЩ и Европа.
В тази нестабилна обстановка "горещ инцидент" не е невъзможен. В Генералния щаб не изключват подобно нещо. Според някои информации от 1996 г. насам /когато Гърция и Турция бяха на ръба на войната за двете безлюдни островни скали Имия/Кардак/ тревогата никога не е била толкова голяма.
Това е и заключението от съвещанието на министъра на отбраната с началниците на главните щабове на трите вида войски, на която са били обсъдени всички възможни сценарии, пред които биха могли да се изправят въоръжените сили в следващите месеци.
Общо е мнението, че балансът на силите в Егейско море не е от полза за Гърция. Гръцката възпираща мощ е намаляла заради икономическата криза, а всичко показва, че следващите години ножицата ще се отвори още повече.
Въпреки това, гръцките сили все още имат способността да нанесат катастрофални удари по евентуален нападател, независимо от изхода на конфликта.
В случай че остров или островната скала бъде внезапно нападната от турска страна, защитата й се предвижда да бъде поета от специалната част от командоси МАК, създадена през 1997 г. в резултат на кризата край Имия/Кардак.
Гръцкото щабно ръководство е разработило и сценарии за това къде би могло да се случи такъв горещ инцидент. Три са районите, които Турция си е поставила като свои мишени. Първият се намира в централната част на Егейско море и в близост до островите Инусес, Хиос, Лесбос.
Този избор е направен така, защото ако турската страна постави под контрол едно малко островче, като например, островчето Панагия близо до Инусес, по този начин тя би създала един силен свършен факт, който би използвала след това, за да накара Атина да седне на масата за преговори от неизгодна позиция.
Второто съмнително място се намира край островите Имия/Кардак. Това са островите Агатониси и Фармакониси, които често се оказват в неформална морска блокада от турска страна.
Третият спорен район е остров Кастелоризо, който в последно време непрестанно е под своеобразна морска блокада, а турски кораби там не спират да провеждат учения и да поддържат високо ниво на напрежение.
Това е и причината, поради която в този морски район има постоянно присъствие на гръцки подводници. И на трите места има силно турско раздвижване и провокации. В същите тези райони вече са регистрирани безброй нарушения на въздушното пространство, на териториалните води, а също и напрегнати ситуции в морето между кораби на турската брегова охрана и пристанищната гръцка полиция или военноморския флот.
Увеличаването на патрулните кораби в тази част на Егейско море е сред превантивните мерки, предприети от правителството в Атина. В състояние на повишена готовност се намира и гръцката противовъздушна отбрана.
В тази "хибридна война", която вече е в ход, се смята за твърде вероятно Турция не само да предприеме някакъв вид агресия, но и да отвори кранчето и да пусне вълната от бежанци и мигранти към гръцките острови. През последните дни голямо безпокойство буди значителното нарастване на броя на пристигналите чужденци по островите. Тревогата се подсилва и от затоплянето на времето.
Според някои информации сериозно се проучва и сценарий, при който турците биха могли да извършат десант на някои гръцки безлюден скален остров и този десант да не е обезателно от войници, а от рибари или овчари, които да бъдат защитени от военноморски сили.
Последно в На фокус
- 19.04 Патриарх Неофит в болница, но в стабилно състояние 19.04.18 Зравословното състояние на патриарх Неофит е стабилизирано и се подобрява.
- 18.04 Валентин Златев:Не се очаква повишение на цените на горивата 18.04.18 Не се очаква повишение на цените на горивата, смята председателят на Българската петролна и газова асоциация Валентин Златев.
- 17.04 Двойната игра на Турция в сирийската драма 17.04.18 Ефектът на двойната игра на Турция в сирийския конфликт е трудно да бъде калкулиран, както за Турция, така и за нейните партньори в региона.
- 14.04 В Европа саудитският уахабизъм не отстъпва 14.04.18 Дали с възхода на престолонаследния принц, който има имиджа на реформатор, Саудитска Арабия ще престане да разпространява в Европа своя уахабизъм...
- 12.04 Какво знае Зукърбърг за българите 12.04.18 Покрай цялата дандания около теча във Фейсбук може би е време да си зададем въпроса какви българи вижда Зукърбърг в мрежата си.
- 12.04 Какъв е шансът пред Желяз Андреев? 12.04.18 Правителството и лично премиерът Бойко Борисов се намесиха в случая с 29-годишния Желяз Андреев, над когото надвисна екстрадиция и присъда в САЩ.
- 12.04 Тасев: Държавното участие в сделката за ЧЕЗ бе обречено 12.04.18 Държавното участие в сделката за ЧЕЗ бе предварително обречено, заяви за Дир.бг енергийният експерт проф. Атанас Тасев.
- 11.04 Заразителен ли е Орбан? 11.04.18 Две тези се оформиха след победата на Виктор Орбан в Унгария: тотално заклеймяване и призив за размисъл, все пак, върху т. нар. „Орбанизация“.
- 10.04 ”Мафията е в Източна Европа – особено в България и Румъния“ 10.04.18 Търговията с оръжия и наркотици се завръща в България и Румъния, а за италианската „Ндрангета“ е детска игра да си купи политическо влияние в тези страни.
Патриарх Неофит в болница, но в стабилно състояние
Зравословното състояние на патриарх Неофит е стабилизирано и се подобрява.