Държавата в сделката с ЧЕЗ? Абсурд, който не се случи
За щастие, без да се случи подобен абсурд, който не само щеше да доведе до загуба на обществени средства, но щеше да стане и лош знак за бъдещи инвеститори.
Защо държавата няма място в подобна сделка?
На първо място, защото поне у нас нямаме пример за успешно управление на компания с преобладаващ дял на държавата - БДЖ е достатъчен пример. Но имаме много обратни примери, които би трябвало да ни направят предпазливи. Още от зората на демокрацията в България държавните фирми се превърнаха в хранилки на верни хора на властта, независимо от нейния цвят. И тази практика не е отминала и до днес. Достатъчно е да видим как със смяната на едно правителство с друго се сменят повечето от бордовете и изпълнителните директори на държавните компании - например на Летище-София или дори на същия този ЧЕЗ-България, докато държавата имаше квота в управлението му. Участието в бордове на “наши“ хора се превърна в начин да им се дават едни пари допълнително и тази практика няма изгледи да спре. Така че още една полудържавна или преобладаващо държавна компания е начин за източване на обществени средства и насочването им към частни сметки.
На второ място, държавата в ЕРП означава възможност да се манипулира цената на тока в зависимост от обществените настроения. Защото колкото и да се уверяваме, че КЕВР е независим регулатор, всички си знаем истината. Бившият шеф в ЧЕЗ Баран посочи, че за последните няколко години са се сменили 6 шефове на регулатора и всеки с различна политика и пристрастия към възможностите на комисията. Това означава непредсказуемост на действията на КЕВР и лош сигнал към евентуални бъдещи инвеститори. А и кешовият поток, който генерира ЕРП-то е прекалено голямо изкушение за недорасли политици да решават проблеми от други сфери с тези налични пари, ако държавата има решаващата дума в такава компания. Нека си припомним как Дянков като министър на финансите отклони 1 милиард лева от Здравната каса преди години за други плащания от бюджета. А нуждите от свежи пари в бюджета са огромни - за социалната сфера, за инфраструктурни проекти, за пенсии и т.н.
И накрая, но не на последно място-регулирането на пазара на електроенергия е в правомощията на правителството, на КЕВР и на парламента. Ако искат, властимащите могат да направят така, че интересите на българските потребители да бъдат защитени. Другото е евтин популизъм, който за съжаление е често използван от политическия елит, управляващ страната или кандидат да управлява. В цялата история около сделката с ЧЕЗ лъха именно на такъв популизъм - искаме държавата да е в ЕРП-то или искат гражданите, поне според социологическите проучвания. И държавата обяви готовност да влезе в сделката под този обществен натиск. Но да не забравяме, че ако е имало такова настроение в обществото, то бе породено от куп спекулации и непремерени изказвания на хора на властови позиции и на други, смятащи се за опозиция и оспорващи всяко решение, независимо дали е в интерес на държавата или не.Същите непремерени изказвания и зле обосновани действия преди време поставиха и друга частна компания във военно-промишления ни комплекс под угрозата да бъде национализирана. Но и в този случай това не стана и слава Богу.
Защо държавата няма място в подобна сделка?
На първо място, защото поне у нас нямаме пример за успешно управление на компания с преобладаващ дял на държавата - БДЖ е достатъчен пример. Но имаме много обратни примери, които би трябвало да ни направят предпазливи. Още от зората на демокрацията в България държавните фирми се превърнаха в хранилки на верни хора на властта, независимо от нейния цвят. И тази практика не е отминала и до днес. Достатъчно е да видим как със смяната на едно правителство с друго се сменят повечето от бордовете и изпълнителните директори на държавните компании - например на Летище-София или дори на същия този ЧЕЗ-България, докато държавата имаше квота в управлението му. Участието в бордове на “наши“ хора се превърна в начин да им се дават едни пари допълнително и тази практика няма изгледи да спре. Така че още една полудържавна или преобладаващо държавна компания е начин за източване на обществени средства и насочването им към частни сметки.
На второ място, държавата в ЕРП означава възможност да се манипулира цената на тока в зависимост от обществените настроения. Защото колкото и да се уверяваме, че КЕВР е независим регулатор, всички си знаем истината. Бившият шеф в ЧЕЗ Баран посочи, че за последните няколко години са се сменили 6 шефове на регулатора и всеки с различна политика и пристрастия към възможностите на комисията. Това означава непредсказуемост на действията на КЕВР и лош сигнал към евентуални бъдещи инвеститори. А и кешовият поток, който генерира ЕРП-то е прекалено голямо изкушение за недорасли политици да решават проблеми от други сфери с тези налични пари, ако държавата има решаващата дума в такава компания. Нека си припомним как Дянков като министър на финансите отклони 1 милиард лева от Здравната каса преди години за други плащания от бюджета. А нуждите от свежи пари в бюджета са огромни - за социалната сфера, за инфраструктурни проекти, за пенсии и т.н.
И накрая, но не на последно място-регулирането на пазара на електроенергия е в правомощията на правителството, на КЕВР и на парламента. Ако искат, властимащите могат да направят така, че интересите на българските потребители да бъдат защитени. Другото е евтин популизъм, който за съжаление е често използван от политическия елит, управляващ страната или кандидат да управлява. В цялата история около сделката с ЧЕЗ лъха именно на такъв популизъм - искаме държавата да е в ЕРП-то или искат гражданите, поне според социологическите проучвания. И държавата обяви готовност да влезе в сделката под този обществен натиск. Но да не забравяме, че ако е имало такова настроение в обществото, то бе породено от куп спекулации и непремерени изказвания на хора на властови позиции и на други, смятащи се за опозиция и оспорващи всяко решение, независимо дали е в интерес на държавата или не.Същите непремерени изказвания и зле обосновани действия преди време поставиха и друга частна компания във военно-промишления ни комплекс под угрозата да бъде национализирана. Но и в този случай това не стана и слава Богу.
Последно в На фокус
- 19.04 Патриарх Неофит в болница, но в стабилно състояние 19.04.18 Зравословното състояние на патриарх Неофит е стабилизирано и се подобрява.
- 18.04 Валентин Златев:Не се очаква повишение на цените на горивата 18.04.18 Не се очаква повишение на цените на горивата, смята председателят на Българската петролна и газова асоциация Валентин Златев.
- 17.04 Двойната игра на Турция в сирийската драма 17.04.18 Ефектът на двойната игра на Турция в сирийския конфликт е трудно да бъде калкулиран, както за Турция, така и за нейните партньори в региона.
- 14.04 В Европа саудитският уахабизъм не отстъпва 14.04.18 Дали с възхода на престолонаследния принц, който има имиджа на реформатор, Саудитска Арабия ще престане да разпространява в Европа своя уахабизъм...
- 12.04 Какво знае Зукърбърг за българите 12.04.18 Покрай цялата дандания около теча във Фейсбук може би е време да си зададем въпроса какви българи вижда Зукърбърг в мрежата си.
- 12.04 Какъв е шансът пред Желяз Андреев? 12.04.18 Правителството и лично премиерът Бойко Борисов се намесиха в случая с 29-годишния Желяз Андреев, над когото надвисна екстрадиция и присъда в САЩ.
- 12.04 Тасев: Държавното участие в сделката за ЧЕЗ бе обречено 12.04.18 Държавното участие в сделката за ЧЕЗ бе предварително обречено, заяви за Дир.бг енергийният експерт проф. Атанас Тасев.
- 11.04 Заразителен ли е Орбан? 11.04.18 Две тези се оформиха след победата на Виктор Орбан в Унгария: тотално заклеймяване и призив за размисъл, все пак, върху т. нар. „Орбанизация“.
- 10.04 Къде е възможен ”горещ инцидент” в Егейско море 10.04.18 Терминът "горещ инцидент" навлезе динамично в публичната сфера, тъй като кризата с Турция не дава вид да стихне, напротив по-скоро ескалира.
Патриарх Неофит в болница, но в стабилно състояние
Зравословното състояние на патриарх Неофит е стабилизирано и се подобрява.