Психолог: Поне седмица се адаптираме след часовата смяна
Това коментира психологът доц. Маргарита Бакрачева пред БТА. Според нея влиянието основно се отразява в това да свикнем към смяната на часа за ставане.
На 25 март, в 3 часа през нощта, се въвежда лятното часово време.
Психологът отбеляза, че при лятното часове време има позитивен момент, който улеснява организма да приеме промяната. Сега се радваме на по-продължителен ден - светлината и слънцето са естествен антидепресант, които карат хората да се чувстват по-добре, обяснява тя.
Единственото негативно е настройката и периодът, необходим за нея, което и работодателите трябва да отчетат поне една седмица адаптация, докато организмът се настрои към новия режим, казва експертът и предупреждава, че не е реалистично да очакваме и сами да се опитваме да бъдем 100 процента адекватни. Организмът сам ни показва темпа, с който е готов да се адаптира към промяната и е добре да му отдадем необходимото време.
Въпреки това промяната в този случай е по-позитивна, тъй като идва новият сезон на раждане, е мнението на психолога.
Пролетта носи положителни емоции и ако говорим обикновено за есенна депресия, то по-скоро говорим за пролетна умора, което е значително по-различно като акцент, посочва доц. Бакрачева.
Усмивката от напъпилите листа на дърветата, цъфналите цветя, по-топлите дни ни стимулират да посегнем към по-леки и шарени дрехи, да имаме по-голямо желание да прекарваме повече време навън. Това възобновява желанието ни да излизаме и да прекарваме повече време с близки и приятели, което е основен фактор, за да се чувстваме по-добре и по-щастливи.
Надали има една тема, по която да не можем да намерим разнопосочни изследвания - така например някои статистики сочат, че при лятното време намалява броят катастрофи и инциденти по пътищата, според други промяната води до силни негативни психически изживявания, коментира доц. Бакрачева.
Тя обаче съветва да се фокусираме основно върху положителния факт - по-дълъг ден, повече топлина и слънце, които ни правят поне малко по-щастливи, без да полагаме усилия.
Въпреки че зимното време е астрономическото и се свързва с по-близкото до организма, в чисто психологически план раждането на новия живот е съпроводено с нова надежда и нови емоции, отбелязва психологът. Колкото и да е различна степента, в която времето влияе на хората, няма човек, който да не отчита като специфичен барометър това, което се случва. В някои северни държави има свободни часове и дни от работа, когато има слънчеви дни, а в Япония има специални дни за почитане на пролетта - всичко това е показателно за култа, който всички споделяме към зараждането на нов живот, нови мечти, нови обещания, коментира доц. Бакрачева.
Тя припомня, че 20 март е Международният ден на щастието и казва, че е добре да си спомним, че любовта и усмивката в очите на другите е това, което ни прави максимално щастливи.
На 25 март, в 3 часа през нощта, се въвежда лятното часово време.
Психологът отбеляза, че при лятното часове време има позитивен момент, който улеснява организма да приеме промяната. Сега се радваме на по-продължителен ден - светлината и слънцето са естествен антидепресант, които карат хората да се чувстват по-добре, обяснява тя.
Единственото негативно е настройката и периодът, необходим за нея, което и работодателите трябва да отчетат поне една седмица адаптация, докато организмът се настрои към новия режим, казва експертът и предупреждава, че не е реалистично да очакваме и сами да се опитваме да бъдем 100 процента адекватни. Организмът сам ни показва темпа, с който е готов да се адаптира към промяната и е добре да му отдадем необходимото време.
Въпреки това промяната в този случай е по-позитивна, тъй като идва новият сезон на раждане, е мнението на психолога.
Пролетта носи положителни емоции и ако говорим обикновено за есенна депресия, то по-скоро говорим за пролетна умора, което е значително по-различно като акцент, посочва доц. Бакрачева.
Усмивката от напъпилите листа на дърветата, цъфналите цветя, по-топлите дни ни стимулират да посегнем към по-леки и шарени дрехи, да имаме по-голямо желание да прекарваме повече време навън. Това възобновява желанието ни да излизаме и да прекарваме повече време с близки и приятели, което е основен фактор, за да се чувстваме по-добре и по-щастливи.
Надали има една тема, по която да не можем да намерим разнопосочни изследвания - така например някои статистики сочат, че при лятното време намалява броят катастрофи и инциденти по пътищата, според други промяната води до силни негативни психически изживявания, коментира доц. Бакрачева.
Тя обаче съветва да се фокусираме основно върху положителния факт - по-дълъг ден, повече топлина и слънце, които ни правят поне малко по-щастливи, без да полагаме усилия.
Въпреки че зимното време е астрономическото и се свързва с по-близкото до организма, в чисто психологически план раждането на новия живот е съпроводено с нова надежда и нови емоции, отбелязва психологът. Колкото и да е различна степента, в която времето влияе на хората, няма човек, който да не отчита като специфичен барометър това, което се случва. В някои северни държави има свободни часове и дни от работа, когато има слънчеви дни, а в Япония има специални дни за почитане на пролетта - всичко това е показателно за култа, който всички споделяме към зараждането на нов живот, нови мечти, нови обещания, коментира доц. Бакрачева.
Тя припомня, че 20 март е Международният ден на щастието и казва, че е добре да си спомним, че любовта и усмивката в очите на другите е това, което ни прави максимално щастливи.
Последно в На фокус
- 19.04 Патриарх Неофит в болница, но в стабилно състояние 19.04.18 Зравословното състояние на патриарх Неофит е стабилизирано и се подобрява.
- 18.04 Валентин Златев:Не се очаква повишение на цените на горивата 18.04.18 Не се очаква повишение на цените на горивата, смята председателят на Българската петролна и газова асоциация Валентин Златев.
- 17.04 Двойната игра на Турция в сирийската драма 17.04.18 Ефектът на двойната игра на Турция в сирийския конфликт е трудно да бъде калкулиран, както за Турция, така и за нейните партньори в региона.
- 14.04 В Европа саудитският уахабизъм не отстъпва 14.04.18 Дали с възхода на престолонаследния принц, който има имиджа на реформатор, Саудитска Арабия ще престане да разпространява в Европа своя уахабизъм...
- 12.04 Какво знае Зукърбърг за българите 12.04.18 Покрай цялата дандания около теча във Фейсбук може би е време да си зададем въпроса какви българи вижда Зукърбърг в мрежата си.
- 12.04 Какъв е шансът пред Желяз Андреев? 12.04.18 Правителството и лично премиерът Бойко Борисов се намесиха в случая с 29-годишния Желяз Андреев, над когото надвисна екстрадиция и присъда в САЩ.
- 12.04 Тасев: Държавното участие в сделката за ЧЕЗ бе обречено 12.04.18 Държавното участие в сделката за ЧЕЗ бе предварително обречено, заяви за Дир.бг енергийният експерт проф. Атанас Тасев.
- 11.04 Заразителен ли е Орбан? 11.04.18 Две тези се оформиха след победата на Виктор Орбан в Унгария: тотално заклеймяване и призив за размисъл, все пак, върху т. нар. „Орбанизация“.
- 10.04 Къде е възможен ”горещ инцидент” в Егейско море 10.04.18 Терминът "горещ инцидент" навлезе динамично в публичната сфера, тъй като кризата с Турция не дава вид да стихне, напротив по-скоро ескалира.
Патриарх Неофит в болница, но в стабилно състояние
Зравословното състояние на патриарх Неофит е стабилизирано и се подобрява.